Legacy of Caliban

Legacy of Caliban


Author: Darth Sparhawk
Date: 20.02.2015

 photo angels_of_death_by_celeng-d483l8b_zps30cd760a.jpg
Ангели на мрака – фен арт от celeng
В далечното мрачно бъдеще има само война – вечност от кланета и убийства, придружени от смеха на вечно гладни богове! Това е действителността на космическата поредица Warhammer 40 000, направена по едноименната серия бордови игри. За щастие, няма нужда да ги играете, за да се запознаете с книгите, макар да казват, че това увеличава много удоволствието. Аз обаче никога не съм играл Warhammer, а чета романите от 2010-та година и досега това не ми е пречело по никакъв начин. Както знаете, основният ми фокус досега бяха елфите от фентъзи версията и техните роднини елдарите от космическата сага. Сега обаче се случва неизбежното и стигнах до сюжетите за най-популярните герои на бордовата игра – Имперската космическа пехота, a.k.a The Space Marines – или по-точно казано SPESS MEHREENS!!! – армия от свръхчовеци, създадена в древни времена, за да завладее звездите. Това вече се е случило, но десет хилядолетия след съдбовната битка на Императора на човечеството с предателя Хорус, хората са обкръжени от всички страни – извънземни прииждат отвсякъде, тъмните богове на Хаоса създават мутанти, а самият Империум е прогнила от ереси. Пехотата е най-сигурната защита срещу всичко това.
Започвайки да следя приключенията си, аз реших да се спра на автора, който ме запали по елфите и елдарите – брилянтния Гав Торп и така започнах неговата поредица за Тъмните Ангели – орден пехотинци, който крие страховита тайна от своето минало…
 photo angelsofdarkness_zpsb2dbd308.jpg
Angels of Darkness
Ангели на мрака
Разпит.
От книга за герои, известни на феновете като SPESS MEHREENS!!! човек очаква нон-стоп екшън, подвизи, героизъм и ясни окопни граници между доброто и злото, обсипани с дъжд от куршуми. Само, че това е Warhammer 40 000, където, както казва един от героитев пристъп на просветление, светлина и мрак няма, а само оттенъци на сумрак помежду им, пък и книгата е на Гав Торп, който винаги обръща очакванията на читателя с главата надолу.
Затова “Ангели на мрака” започва с разпит. Всъщност половината книга е за него.
Астелан е космически пехотинец от ордена на Ангелите на мрака, живял в полулегендарното минало на Великия Кръстоносен Поход и последвалата го Ерес на Хорус. Той искрено е вярвал в това, че Имперската пехота ще поведе човечеството през звездите, а неговия Поход не е цел, а състояние на духа, което ще превърне нашия вид не просто в господстващ, но и в единствен оцелял сред звездите на галактиката.
Но нещо се е объркало и Астелан се е озовал в настоящето. Императорът е мъртвец, поддържан от забравена технология на златен трон, а обичта към него се е превърнала във фанатична религия, която смазва инакомислието. Легионите на Пехотата са пръснати из галактиката, обикновени хора, алчни за власт и плашещи се от величието на човешкия род, управляват колкото да запазят малкото, което им е останало.
Астелан презира това – както презира и примархът Лион, който е разделил Пехотата от обичния му Император. Сега, предаден от наследниците на Тъмните ангели, той е затворен в тъмница и подложен на мъчения, за да се откаже от всичко, които има за свято.
Защото е еретик. Това пък е гледната точка на неговия разпитвач, Бореас, който е спрял кървавото царуване на Астелан на далечна планета, подложена от отстъпника на чудовищен геноцид, отнел живота на стотици милиони. Бореас е верен на своя орден, на Императора и на Лъва, които са дали сили на пехотата да продължат да бранят човечеството от заплахите на дълбокия космос – извънземните, които прииждат в невиждани досега количества, мутантите на Хаоса, които сеят развала и най-лошите – еретиците, които подкопават самите устои на Империума.
За Бореас не е достатъчно просто да убие предателя Астелан. Той иска отстъпникът да се покае. И е готов на всичко, за да го постигне – мъчения както на тялото, така и на духа, безкрайни разговори – каквото и колкото трябва.
На фонът на този сблъсък между два фанатични паладина на бъдещето се развива и останалия сюжет – за набирането на младежи, които да станат бъдещи воини от Космическата пехота, за бунтовете на планетата, пазена от Бореас и отряда му, за появата на страховития кораб “Сент Картен” и мрачната тайна, която той носи. Когато опитва да я разкрие, Бореас ще трябва да свали всички маски на своя орден и да се сблъска с истината, скрита от митове и легенди.
“Ангели на мрака” е книга, с която Гав Торп изумява – както направи и с трилогията за Елдарите и епоса за крал Малекит. Посегнах към този роман с очакването за много стрелби и ръмжащи мечове-триони, а вместо това получих забележителен роман, който поставя по невероятен начин въпроси за вярата, ереста и това кой определя границите между тях, за историята и начинът, по който тя се превръща в мит, легенда и пропаганда, за това силата на духа на двама героични и в същото време ужасни паладина, за покаянието и как идва то, за огорчението, което истината винаги носи – за всички страни.
Брилянтна, брутална книга – която за пореден път ми показва, че направих правилния избор, ставайки фен на Warhammer и Гав Торп.

 photo purging-kadillus_zps4047ea81.jpg
The Purging of Kadillus
Прочистването на Кадилус
Гав Торп е невероятен автор, който създава уникални книги с оплетени сюжети, нелинейно повествование и комплексни персонажи, които са на границата между светлината и мрака и балансират невероятната си сила на герои с вътрешна несигурност.
Освен това, както разбрах в тази книга, той може да пише и за това как космическата пехота се млати с орки.
“Прочистването на Кадилус” е още едно повествование са ордена на Тъмните Ангели от Космическата пехота, което се вмества и в серията Space Marine Battles, която опитва различни баталии между иконичните персонажи на поредицата Warhammer 40 000, най-често срещу орки. Тази книга следва схемата по точки и затова не блести с качествата на “Ангели на мрака” или елфическите епики на автора за Малекит и Пътя на Елдарите.
Писцина ІV е поредния имперския свят в мрачното бъдеще, където ни чака само война. Там има неголяма, но не и толкова малка човешка популация, охранявана от много войници и много малко морски пехотинци, предвождани от майстор Белиал.
С една дума – това е идеалният свят за разграбване и именно това привлича вниманието на оркския вожд Гхазкул, който е намерил нов ефективен начин да струпва огромни количества от “момчетата” си на планетите, привлекли хищното му око.
И това на практика е целият сюжет на книгата. Орките се изливат на талази на Писцина ІV, а космическата пехота се изправя доблестна срещу тях. Следват битки, битки, много битки, още повече битки и отново – познайте? – битки.
Не мога да не мисля, че това е известно разхищаване на потенциала на Гав Торп, нито пък да отрека, че на моменти завъртах очи при поредното сражение, в което пехотинците измислят някакъв план, нападат орките, изтребват голямо количество от тях, но се оказва, че Гхазкул им е направил шах с пешката, като в същото време поредния герой пада и добрите стават все по-малко и по-малко…
В същото време трябва да призная, че в цялата история има доста чар – хей, кой не обича да чете битки с орки, това от Толкин насам си е класика в жанра! Освен това Гав Торп е достатъчно добър автор, че да придаде емоции на героите си, да предаде на хартия съмненията дори на най-великите пехотинци, да хване в думи есенцията на тяхната храброст, да я постави в контраст на обикновените войничета, които мрат в битката със зеленокожата напаст и то по такъв начин, че хем да подчертае величието на пехотата, хем да не забравя и достойнството и храбростта на обикновения човек, бранещ дома си. Всички тези неща превръщат “Прочистването на Кадилус” в повече от прилична военна фантастика, измислена за феновете на TEH SPESS MEHREENS!!!

 photo Ravenwing_zpsmhthjm4x.jpg
Ravenwing
Рейвънуинг
Същинската трилогия “Legacy of Caliban”, на която ревюираните досега книги са само прелюдия, започва с романа “Ravenwing”, който ни запознава с нова култова концепция от мрачния свят на Warhammer 40 000 – спейс маринци байкъри.
Става дума за Рейвънуинг, крило от ордена на Тъмните ангели, които карат мощни мотоциклети, снабдени със страховити оръжия. Те са и най-свободолюбивите в този известен с тайните си орден на космическата пехота и идеални за нанасяне на удар в открито поле. Историята ни запознава с Анаел, който е дошъл в Рейвънуинг от Петата пехота и иска да намери мястото си в новия отбор, където го очакват стриктния Аратон и надменния заради аристократичния си произход Сабраел. В същото време Рейвънуинг имат и вътрешно съперничество с Петата пехота, в която най-яркият персонаж е Телеменус, изкусен стрелец, който иска да стигне заветната цел от 100 000 (!) убити врагове на Императора.
Уменията на всички тези герои и техния предводител Гранд Майстор Самаел обаче са поставени на върховно изпитание, когато стигат света Писцина ІV. Там населението се е вдигнало на бунт, орките са избуяли отново, а на Тъмните ангели се гледа с омраза. Какво е предизвикало такова отношение и защо крепостта на Бореас не отговаря на сигналите?
В търсене на отговорите пехотинците разбират за случилото се след появата на загадъчния кораб Сент Картен и отново се впускат в преследване на най-опасния си враг – лорд Сайфър, предводител на Падналите, предатели от древни времена, отдали се или на ереси, или на Хаоса, или и на двете. Пътят из космоса ги отвежда до пиратското свърталище Порт Империал – където ги очаква сблъсък с безумен култ към смъртта…
Започнах поредицата за Тъмните ангели заради автора Гав Торп, който си спечели сърцето ми на фенбойче с великолепните си поредици за елфи и елдари. Трябва да призная, че тези му книги не са толкова сполучливи, тъй като с изключение на “Ангели на мрака” имат по-линеен сюжет и не толкова завладяващи герои. Това обаче не означава, че не са добри романи сами по себе си. Гав Торп не е могъл да използва всичките си умения в изграждането на емоциите, които изпитват героите при работата с космическата пехота, но въпреки това е написал книгата по такъв начин, че не можеш да спреш да четеш. Към това той е добавил майсторски описания на героите и тяхната екипировка, които са рай за всяко момче, на което му се чете военна фантастика – пушкала, мечове и мотори се показват в детайл преди да се затрещят в кървавите битки, от които книгата изобилства, докато стигне до кулминацията си на планетата Тиест V. Нещо повече – сюжетът е завъртян по такъв начин, че кулминацията на поредицата тепърва да предстои и затова имам високи очаквания и за следващата книга за Тъмните ангели, която ми предстои да прочета. Сама по себе си “Рейвънуинг” е чудесна книга за живота на космическата пехота – най-добрите бойци в далечното мрачно бъдеще на Warhammer 40 000…

 photo master-of-sanctity_zpstfm9zfua.jpg
Master of Sanctity
Майстор на светостта
Историята за Тъмните ангели продължава и в Master of Sanctity, а с нея и Ловът на Падналите, предателите, погубили примархът Лион Ел Джонсън преди десет хиляди години. Сега още един от тях – коварния Метелас е бил заловен на далечен свят и откаран на Скалата, базата на Тъмните ангели, на която го очаква разпитвачът капелан Асмодай, на бруталния и жесток космически пехотинец от ордена. Но неговия колега Сафон не се задоволява с това да изтезава пленените Астелан и Метелас, а иска да плени и третия от съзаклятието – Ановел, като чрез него смята да приближи и първия измежду предателите, загадъчния лорд Сайфър. За целта той е готов да започне опасна игра с пленения Астелан, нещо, срещу което Асмодай е категорично против. И докато ръководството на Тъмните ангели се мята между правдата и целесъобразността, Анаел, Сабриел и Телеменус се чудят как да приемат истината, че в древни времена представители от собствения им орден са записали имената си редом до изменниците, застанали на страната на еретика Хорус. Съмненията, заедно с воинските им качества и нови брони на Терминатори обаче ще бъдат поставени на върховно изпитание, когато интригите на Астелан отвеждат Ангелите до планетата Ултор. Граничен свят, застанал на границата с Окото на Ужаса, Ултор е попаднал в плена на Нъргъл, Господаря на Заразата, най-гнусния измежду боговете на Хаоса. Скоро пехотинците ще се уверят, че нито вярата им в Императора, нито могъщите им бойни костюми и физически импланти са гарант за победа срещу Бащата на развалата…
“Master of Sanctity” е предпоследната книга от сагата за Тъмните ангели и майсторски подготвя почвата за големия финал, който пристига по-късно тази година с “The Unforgiven”. Гав Торп се оттласва от приличното, но банално ниво на екшъните за пехотата, каквито бяха “Прочистването на Кадилус” и “Рейвънуинг” и отново стига висотата на “Ангели на мрака” в един епичен роман, който отново поставя безкрайно много въпроси за същността на вярата и оставя читателя като халосан с изненадващия си завършек.
Аз лично съзнавам, че може би не е съвсем коректно както към читателите на сайта, така и към издателите в България да ревюирам главно книги, които съм си чел на английски, но заради автори като Гав Торп и поредици като Warhammer и Warhammer 40 000 просто няма как да се въздържа. Това са най-епичните сказания във фентъзито и фантастиката, които съм чел и “Master of Sanctity” е поредната книга, подсказваща ми, че съм направил правилния избор, зарибявайки се по тях.

 photo unforgiven_zps6tcixkah.jpg
The Unforgiven
Непростимо
В последната книга от поредицата “Legacy of Caliban”, на Гав Торп, най-страшните тайни на Тъмните ангели излизат наяве!
Лорд Сайфър, загадъчният конспиратор, донесъл срам за своя орден в далечното минало, най-после попада в ръцете на космическата пехота, а разпитвачи като Асмодай нямат търпение да го подложат на мъчение, за да изтръгнат всички тайни от устата му и да го принудят да произнесе покаяние, с което да спаси душата си от Хаоса. Но вместо с покаяние, Сайфър идва с предупреждение. Той нарочно се е оставил в ръцете на Тъмните ангели, за да им съобщи, че капан, подготвян от хилядолетия е на път да щракне около тях. Конспирацията на Падналите пехотинци, изневерили в древни времена на примарх Лъв Ел Джонсън и техните нечестиви съюзници от Хаоса, кланящи се на безумния бог на разложението са заплели конспирация, която ще унищожи Тъмните ангели завинаги и ще хвърли Империума в нова война, която той няма да може да спечели. За да ги спре Върховният магистър Азраел ще трябва да се изправи срещу най-страховитите затворници, лудия оракул Лутер и демона, наречен Чучулча. Така той получава шанс да поправи грешките от миналото… но и подлага настоящието на апокалиптичен риск!
С риск да ме обявите за еретик, трябва да призная, че напоследък се поуморих от Warhammer 40 000 и затова разредих ревютата в сайта, а началото на тази книга ме подготви за още от същото – космическите пехотинци ходят и газят враговете на Императора без голямо напрежение. Оказа се обаче, че майсторът Гав Торп отново е използвал уменията си на писател, с които ми стана любимец и в крайна сметка се оказах въвлечен в изключителен сюжет, който редува типичните за поредицата епични сражения със сложни конспирации и древни загадки, за да достигне кресчендо във финала на романа. Малко съжалявам, че не потраях да прочета книжката, когато съм по-зажаднял за поредицата и в не толкова отблъскващо топло време, но пък нямаше как да чакам.
Достоен завършек на поредицата за Тъмните ангели, макар вратичката за още продължения да остава отворена.

 

Оставете отговор