Jungle Emperor Leo: The Movie e пълнометражен аниме филм от света на “Кимба, белият лъв”. Той излиза през 1997-ма година, няколко години след “Цар Лъв” и поради това има проблеми с авторските права в Щатите, където “Дисни” го обвиняват в плагиатство – нахалство, като се има предвид, че първите анимета за императора на джунглата са от 60-те години и ако има някакво нарушаване на интелектуална собственост, то е по-скоро от страна на американците. Като цяло обаче двата филма са много различни и заради това цялата тази драма е излишна.
Императора на джунглата Лео (Кимба в западните преводи) вече е голям и има две лъвчета, Люн и Лира, които трябва да го наследят на позицията му като владетели на дивата природа. За жалост над идиличната гора, в която живеят е надвиснала опасност, тъй като е открит скъпоценен камък, чиито потенциал може да разреши енергийните проблеми на планетата. Човекът, който го е открил, е безпощаден ловец и насочва екип от учени и охранители към планината, където е находището на камъка. Учените не искат добиването му да стане за сметка на природата – но ловецът има други планове, което ще го сблъска с Белия лъв…
Подобно и на по-късната версия от 2009-та, която вече ви представих, “Императорът на джунглата” е история за борбата, която животните от дивата природа водят за оцеляването си срещу човешката алчност. Поради това този филм е доста тежък за гледане, въпреки добрата за времето си анимация и интересните персонажи. Малките лъвчета са симпатични, особено в частта, когато момченцето се запознава с хора, които държат цирк и вижда мрачната действителност зад игрите и закачките. Самият Лео е феноменално добре направен герой, жертвоготовен, мъдър, емоционален и интелигентен, сам избиращ съдбата си, дори да е трагична. Злодеят също е втрещяващ, пренебрежението му към животните полека-лека прераства във враждебност, която после преминава към вцепеняващо безразличие към живота на собствените му другари, докато стигне влудяваща алчност, превръщаща го в карикатура. В неговия образ е събрана критика към начина, по който функционира цялата ни цивилизация, а контрастът с Белия лъв е впечатляващ, макар и нарочно търсен. Краят е тъжен, но все пак оставя някаква надежда за мирно съвместно съществувание между хора и животни. За съжаление обаче, предвид новините за пожарите в световните гори и джунгли, повече от две десетилетия след излизането на филма, ние все още не сме постигнали идеала му.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари