Скъпи приятели на Цитаделата, ето че достигнахме и поантата на нашите представяния в рубриката Азиатско каре. Joko Anwar’s Nightmares and Daydreams дебютира на 14 юни тази година и за кратко време събра огромно множество позитивни отзиви както от критиците, така и от публиката. Гордостта на индонезийското кино – режисьорът Джоко Анвар се е постарал да вмести в своята антология няколко различни по сюжет, но сходни по смисъл епизода, които на практика изграждат една нова вселена. Силно се надявам продукцията да продължи, защото с този сериал Джоко за пореден път доказва необратимият възход на Азия в културно отношение. В много отношения идеята за това който стои зад историята в епизодите напомня на старите американски свръхестествени сериали като До краен предел или Досиетата X. За разлика от тях обаче, сюжетите на Джоко не просто изграждат нови фантастични сюжети, но и инкорпорират в тях мотиви от индонезийската митология, която както знаем въпреки доминацията на исляма днес, се радва на огромно влияние в страната. И не на последно място – истинско удоволствие беше да гледа препратките към по-старите филми на Анвар като Гундала и Impetigore.
Най-общо Joko Anwar’s Nightmares and Daydreams представя историята на един класически сблъсък между протагонисти и антагонисти като респективно в тези роли влизат Антителата и демоните от Агарта. Първите са „добрите момчета“, които включват в редиците си хора със суперсили, заложени в тях от раждането им – телепатия, телекинеза, свръхсила и т.н. Антителата всъщност са отделна раса, която използва антропоморфна форма за да „вселява“ способности в достойни герои, изправяйки ги срещу демоните от Агарта. За въпросните злодеи се знае, че са демони от друго измерение, които се хранят с хора, подбирайки най-талантливите и умни индивиди за да погълнат и унаследят способностите им. Целта им е в крайна сметка да изсмучат талантите на човешката цивилизация, така както са направили с много други народи в миналото. По този начин в сериала е обяснена и изначалната концепция за добро и зло. Joko Anwar’s Nightmares and Daydreams галантно прави критичен намек към пагубните последици от липсата на средна класа и разделението между бедни и богати като слага в образа на мнозина бездомници и бедняци Антителата, а богатите и могъщи олигарси – в графата на злите Агарти, които мечтаят единствено за власт и пари. И все пак, за разлика от западното кино, Анвар никъде не стига до крайности, а посланията, които дава са бих казал доста актуални, защото много от тези проблеми днес се срещат и в Индонезия.
В Joko Anwar’s Nightmares and Daydreams ще се насладите на седем различни сюжета, които са свързани от общите мотиви в историята, прехвърляйки ги в зоната на непознатото и свръхестественото. Затова и използвам момента да ви разкажа за любимите си епизоди. Лично аз най-много харесах първият – Старата къща, както и последният – Пощенската кутия. Началото на сериала – Старата къща – ни отвежда в приют за стари хора, където мнозина индонезийци на преклонна възраст живеят последните си години, изоставени от децата си. Малко след като бедният работник Панджи Сувоно изоставя майка си в приюта съвестта му се пробужда и той решава да се върне за да я вземе. Тогава обаче Панджи, проследявайки персонала на заведението, разбира че това не е приют, а портал към Агарта, пазен от два кошмарни демона, а въпросният персонал се състои от супербогати злодеи, които отвличат децата на изоставените родители, изсмуквайки младостта им. Пощенската кутия пък ни представя кошмарната картина на група злодеи, които ежедневно примамват млади хора в компанията си, а вечер пируват с органите им и парите, получени от тях.
С една дума – Джоко Анвар се е постарал да съчетае най-доброто от творчеството си в този сериал и затова бих го оценил много високо. И макар историята да не е на нивото на повечето му филми, тя е едно страхотно начало за този млад талант. Уви, все още не знаем дали ще има втори сезон на продукцията, а това вече започва да тревожи феновете. Дано сюжетната искреност на Джоко и неговото непоправимо чувство за хумор, примесено с доста реализъм и хорър не стане причина за това неговата история да бъде причислена в графата на „неуместните“ и отложена за неопределено време.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари