Първият сезон от анимацията за възрастни Invincible ми хареса много и въпреки някои недостатъци, сметнах, че поредицата действително има потенциал да настигне най-добрите неща от “Марвел” и “Ди Си”. За съжаление вторият сезон за мен отчита направо свободно падане и на практика поредицата излиза от интересите ми – всичко, което не харесах е подсилено, а това, което ми допада, почти го няма.
Планетата Земя все още е разтърсена от предателството на Омнимен, най-великия супергерой на света, избил обаче хиляди след разкритието, че е агент на космическа империя, изпратен да ни зароби. Сега Марк, оцелял като по чудо, ще трябва да се съвземе и да го наследи на върха, докато майка му е съкрушена от предателството на мъжа, с който е споделяла живота си. На друг свят обаче Непобедим се е присъединил към татко си и оцелелите от тази катастрофа искат отмъщение….
Макар да е рисуван, вторият сезон на “Непобедим” звучи като игрален сериал и не го казвам заради времетраенето му, нито като комплимент. Имаме екшън – 5% от времето, драма и нищоговорене – 95% от времето. Драмата с Омнимен е разрешена по нелеп начин и се вкарва нов сюжет, за който героят не е развит достатъчно. Основната сюжетна линия, движеща се на втори план, е скучна. Липса фокусът върху Марк, тъй като сценарият следи хиляда персонажа едновременно.
Като цяло, вторият сезон е много сериозно недоразумение и вълнението ми за третия, който се очаква през февруари, клони към абсолютната нула. След като се поуморих от аниметата тази година, реших да проверя какво правят западняците, подведен от високото ниво на My Adventures with Superman. И видях, че нищо. Продължават да не правят нищо. А това нещо ще стигне най-добрите неща на “Ди Си” на Марта в сряда.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари