Insidious: Chapter 2

insidious_-_chapter_2_poster

Мда. Като цяло съвременният ужас нещо не ме впечатлява, но ако има бяла лястовица в жанра, това е Джеймс Уон. Първата част от неговата поредица “Insidious” /на български преведена като “Коварен” или дори “Коварен капан”/ бе наречена “най-страшният филм от “Заклинателят” насам” и макар това да е малко пресилено, определено бе на ниво. А продължението задържа това ниво, за да представи пред зрителя нова история, с която да му изправи косата.
“Коварен 2” започва от там, където свърши първата част, затова не е зле да направя малка ретроспекция – след дълга битка, в която семейство Ламбърт са върнали душата на сина си Далтън в тялото му, всичко изглежда парфе, само дето Елиз, медиумът, помогнал им да навлязат в света на мъртвите, е била убита малко след това. Съпругата Ренай смята, че за това е отговорен злосторен призрак, явявал се в детството на мъжа й Джош като забулена в черно жена, от полицията не вярват в духове и макар да нямат твърди доказателства, подозират самия Джош, а пък той… се държи странно. В къщата, в която живеят Ламбърт продължават да се случват особени неща – пианото свири от само себе си, радиото и електрониката на бебешката количка се включват сами, малката дъщеричка плаче по необясними причини, а Далтън още сънува кошмари – но според Джош духовете нямат власт над живите и просто трябва да ги пренебрегнеш. Когато обаче в случая влизат приятелите на Елиз, които търсят истината за смъртта й, те ще се сблъскат със злокобната жена в черно, заснета на детските снимки на Джош, която не е приключила със семейство Ламбърт…
insidious-chapter-2

Както вече казах, “Insidious Chapter 2” задържа високото ниво на оригинала, без да го повтаря сляпо. Фокусът на историята се премества от Далтън към Джош, а актьорът Патрик Уилсън се справя по блестящ начин с предизвикателството, като умело изиграва както объркването на баща, преживял толкова много тревоги, така и постепенното му преминаване в заплашителна фигура, от която цялото семейство почва да се бои, но защо, ще разберете ако гледате филма. Джеймс Уон не изневерява на стила си да атакува постоянно зрителя със страхотии, като за втората част от “Insidious” е заложил на цитати от “Психо” от Хичкок, които майсторски преплита с вече изградената паранормална вселена на своя филм. Резултатът е безмилостен хорър, който ще ви държи на нокти до самия си финал.

Тагове:  

Оставете отговор