Infiesto

Здравейте, скъпи приятели на Цитаделата, в днешното ни хорър ревю ще ви запознаем с испанската кино-продукция Infiesto, която е дело на европейското кино и се получи добри отзиви от европейската публика след излизането си. Филмът е резултат от съвместните усилия на испанеца Паци Амескуа и неговото скромно студио Vaca Films. Екипът на филма е постигнал добър психо-ефект, съчетан с неповторимата атмосфера на Пандемията, която всички преживяхме преди няколко години. Хубаво е, че Нетфликс са дали възможност на тази продукция да излезе в каталога му тъй като жанра на трилър – конспирациите има какво да даде на киното, особено в годините след 2020.

Началото на филма ни отвежда в Мадрид, където Коронавирусът бушува в своя пик, а властите обявяват извънредно положение, давайки правомощия на полицията да глобява всеки, който го нарушава. Един ден докато полицаите патрулират в предградията на столицата откриват дете, което е припаднало на пътя и моли за помощ. Когато момичето е отведено в болницата полицаите разбират, че това всъщност е лице, обявено за издирване още преди три месеца. Когато става ясно, че намерената Сайоа всъщност е била отвлечена, участъкът възлага на инспектор Самюел Гарсия и неговият партньор – Марта Кастро да започнат разследване по случая. Разследването на полицаите ги отвежда в малко селце, където попадат на изоставена хижа, дом на мистериозен отшелник, който местните хора наричат Убиецът на кучета. Отшелникът всъщност се оказва психопатът, който стои зад отвличането на Сайоа, но малко преди полицията да го арестува той се самоубива. Когато Самюел и Марта тръгват по петите на неговите съмишленици те откриват, че става въпрос за тъмен култ в чест на келтското божество Таранис, което изисква от последователите си детски жертвоприношения. Бедата е там, че култът, предвождан от мистериозните лидери Демонът и Пророкът има аколити във висшите слоеве и полицията, които с години са посещавали мрачните му храмове, вземайки участие в ритуалите.

Infiesto болезнено напомня на това какво се случва, когато последователите на т.нар. тоталитарни апокалиптични култове успяват да използват страха на хората от неизвестното за да установят контрол над тях. Амескуа разбира се е вкарал свръхестественият елемент тъй като това прави филма още по-атмосферен и въздействащ. В крайна сметка, през последните месеци стана ясно, че такива събития не трябва да се възприемат като конспирации…в крайна сметка вече живеем в свят, в който всичко е възможно.

Ревю на доц. д-р Искрен Иванов