Idolish 7 – Third Beat Part 2 е поредната част от вече доста дългата музикална аниме поредица Idolish7 на Namco Bandai. Когато се появи, тя заплени много фенове, дори такива, които не си падат по азиатския поп и неговите идоли, като направи впечатление с добре развитите си герои и изключително амбициозния сюжет, разкриващ не особено красиви детайли от света на японския шоубизнес. Бих могъл да кажа, че с първата част от Third Beat поредицата достигна своя връх, за съжаление с втората част падението е доста рязко. Темпото е забавено, напрежението туширано, самите герои стават досадни.
Донякъде това е може би очаквано. Много трудно една история успява да разкаже две части, които да удовлетворят феновете си. Дори “Хари Потър”, които първи изпробваха този похват с “Даровете на смъртта” трябваше да се задоволят с по-мудна и компромисна първа част за сметка на динамичната втора, при “Отмъстителите” пък ми направи впечатление, че едни хора харесаха “Война без край”, а други – “Краят”, но рядко и двете заедно. Тук Idolish7 натрупаха цялото напрежение в първата порция епизоди от Third Beat, излязла преди година и половина, а за втората остана справянето с проблемите. Но то се почувства като прекалено лесно и в същото време разтеглено във времето.
Idolish7 – Third Beat Part 2 е от цели 17 епизода, повече от който и да е било сезон досега, като самите те бяха разделени на две със зимна ваканция. Това все още не достига нивата на нелепица, които има Attack on Titan с “Финален сезон част 3”, но е симптом на същата болест – да доим кравата докато може, пък после ще сложим мляко на прах. Анимето влачи действието си, в което бандите Idolish7 и Re:Vale решават да помогнат на закъсалите си колеги от Trigger, станали жертва на злонамерения Рьо Цукумо, мениджър на новата група Zool. На места саундтракът за фон е махнат вероятно за повече “сериозност”, но ефектът е като от български сериал. Антагонистът от първата част на Third Beat, тогава неумолим и вездесъщ, внезапно става сляп за находчивостта на Момо, показал в аванс как ще провали плановете му, а оттам това какво следва е ясно. Цялото действие е един фен сървиз на Trigger, преминал към оправдаване на в общи линии безобразно грубото поведение на Куджо Тен, ако сте фен на други певци и банди, лоша работа.
Все пак Idolish7 – Third Beat Part 2 не е напълно лишен от достойнства. Анимацията на студио Troyca е безупречна и на неин фон други произведения в жанра, дори станалото ми любимо в последните епизоди UniteUp! изглеждат като скицирани. Песните са запомнящи се, особено тази в началото на всеки епизод, саундтракът не само задава настроение, но и следва еволюцията на героя, като игриво, но и заядливо звучащата тема Hey, You! на Цукумо бива забавена и в резултат звучи някак нередно (Heyyy youuuuu), като по този начин перфектно пресъздава менталната деградация на злодея, потъващ все по-навътре и по-навътре в злобата си. Това са хватки, които показват огромното превъзходство на техническия екип зад анимето спрямо всичките му негови съперници в музикалния бранш без вечния и според злите езици послужил за “вдъхновение” еталон Uta no Prince-sama на A1 Pictures, оставащ недостижим въпреки многото отминали години след пика на популярността му.
Макар да звучи невероятно, след финала на втората половина от третия сезон, която реално е пети, ако броим и спин-офа Vibrato, Idolish7 НЕ приключва, а започва подготовката за четвъртия сезон. Героите изглежда печелят напълно, но злодеите не са зад решетките, а се очертава вкарването и на нов мощен антагонист, ако вярвам на геймърите, минали играта. Неговото присъствие може да вдъхне необходимия свеж живец в историята, но е добре броят на епизодите да бъде стегнат, оттам темпото оправено, а що се отнася до музиката и песните – там е по-лесно, просто високото ниво трябва да се запази, макар че колко да е лесно години наред да измисляш качествени нови мелодии и текстове… Все тая, не съм вдигнал ръце още от Namco Bandai, но си им пиша жълт картон – с конкуренция като завръщащите се в пълнометражни филми Utapri и набиращите сила UniteUp! ако не се стегнат, могат да се окажат в незавидната позиции на останалия прав в играта на столове след като музиката е спряла. Или пък могат да се опрат на твърдото ядро фенове, които винаги са верни. Но тази тактика, поне ако съдя и по себе си, работи само до един момент.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари