Hybrid

hybrid hutson

“Хибрид” е доста странен роман на ужаса от Шон Хътсън, автора на класиката “Плужеци“. Той е доста по-амбициозен като сюжет и всъщност е едва втората книга на писателя, която завършвам – бях опитал няколко други, но стилът му нещо не винаги ми обаждаше. Дори и тази ми се видя шашава, но все пак успях да я дочета и не мога да кажа, че съжалявам затова, макар да не ми стана любима.

Кристофър Уорд е писател, който в миналото е имал много голям успех, но сега е станал жертва на теченията в книжния пазар и новите му книги не се продават. Разгневен от това, той се отдава на пиенето и точно тогава установява, че докато е в пиянско вцепенение, някой методично вади по 30 страници от новия му роман – напрегната екшън история за борбите между терористичните групировки в Северна Ирландия, разказвана от гледна точка на специалния агент Шон Дойл и неговия враг, Деклан Лиъхи от “Истинската ИРА”. Същевременно в дома му се наблюдават паранормални явления с присъствието на зловещ хибрид, който обаче е само вестител на нещо още по-ужасяващо…

Честно казано, за да е точно, ревюто трябва да е на две книги. Историята с Уорд е по-скоро разказ, в който е вмъкнат цял роман, а именно историята на Дойл. Научих доста неща за Ирландската Републиканска Армия и борбите в нея по време на преговорите с Великобритания, когато “Шин Фейн” (политическия клон на организацията) официално влиза във властта като партия, нещо, за което някои терористи ги обвиняват в предателство. Дойл е типичният герой от екшън трилър, коравия специален агент с разбит личен живот. Деклан, който трябваше да е злодеят, е представен доста реалистично, като млад мъж с гореща кръв и коварен ум, който смята, че върши добро от патриотизъм, а реално убива хора. Що се отнася до Уорд, неговата история се оказва позната, но Хътсън го е написал така, че финалът идва изненадващо и определено оставя гадничко впечатление, като така става и ефективен. Може би най-силната страна на книгата обаче е в самото й начало, когато от гледната точка на героя си Хътсън разкрива мнението си за книжния пазар и го подлага на безмилостно обрулване, както си и трябва – прекалено много са невдъхновените простотии, които излизат в книжни тела за кефа на нормитата и удавят интереса към всичко читаво в океана на собствената си посредственост. Казвам го със свои думи, Шон се е изразил по-добре в книгата.

Като цяло, “Хибрид” е интересен литературен експеримент – от рецензии в Интернет ми стана ясно, че Хътсън и друг път е ползвал похвата за книга в книгата, но лично аз не го бях срещал от Шехерезада насам и ми се видя много интересен. Ще пробвам още книги от автора – дано ми харесат!

Тагове:  , ,

Оставете отговор