Haunted Healthcare

Когато истинските призраци са в болничните коридори

Винаги съм имал два основни проблема с хоръра. Първият е склонността на жанра да залита към откровената простотия – явление, което се среща опасно често (а у нас дори още по-често). Вторият е другата крайност: авторът решава, че е новият Достоевски и се впуска в толкова задълбочен психологически профил на героите, че страшните моменти остават на заден план. Ето защо, след като няколко пъти поред ударих греда с художествената литература, реших да заложа на книжка, която описва уж действителни събития.

Професия: Паранормален изследовател

Авторът Ричард Естеп се определя като „паранормален изследовател“ – винаги обещаваща визитка, която в реалния живот най-често сочи, че човекът е мошеник. В този случай обаче мен не ме интересуваше толкова достоверността, колкото въпросът дали историите са интересни. И тук Естеп се справя отлично. Той събира разкази на медицински работници (най-често медицински сестри), които споделят за свои срещи с привидения и други необясними явления. В повечето случаи става дума за призраци, явяващи се около терминално болни или много възрастни пациенти, но има и истории, свързани с хора с шизофрения или онкологични заболявания. Наред с това се споделят и странни случаи на предчувствия за смърт, които впоследствие се оказват зловещо верни.

Гласът на разума срещу призрачния свят

Що се отнася до достоверността на тези разкази, рационалният поглед винаги изисква скептицизъм. Най-малкото, свидетелствата на хора в деменция или в предсмъртния им час едва ли могат да се възприемат като особено надеждни. Освен това медицинските служители често са брутално преуморени и кой знае какви трикове може да им изиграе собственото подсъзнание под влияние на стреса.

От друга страна обаче, историите са наистина въздействащи. Нито една от тях не е прекалена или преднамерено шокираща по начина, по който са описани случаите около „Ужасът в Амитивил“ или обсебването на семейство Смърл. Тук разказите звучат по-скоро като нещо, което реален човек би споделил чистосърдечно, след като е останал напълно объркан или е започнал да се съмнява в здравия си разум. Предполагам, че за хората, които имат нужда да вярват в отвъдното, тези странни случки биха прозвучали дори вдъхновяващо – особено последната история за болен от рак младеж, чиито починали приятели го закрилят от загадъчни, сенчести силуети.

В заключение

Като цяло, това е добра и непретенциозна колекция, която напълно начеса крастата ми за паранормални истории. Книгата винаги стигаше директно до интересната част без прекалено дълги увертюри – нещо, което авторите на художествен хорър в последно време явно са позабравили.

Ревю на д-р Александър Драганов