Hammer of Daemons

hammer-daemons
“Hammer of Daemons” е третата книга от поредицата на Бен Каунтър за Сивите рицари, част от мащабната вселена на Warhammer 40 000. Тя е и най-добрата част от трилогията, като съчетава вихрен и кървав екшън със заплетен и напрегнат сюжет, напомнящ истинската история на Спартак или пък филма “Гладиатор” на Ридли Скот, но в една далеч по-мрачен готически и фантастичен свят.
Сивите рицари са най-елитните измежду елитните космически пехотинци на човечеството, воини, създадени специално, за да бъдат ловци на демони и служещи направо на Инквизицията. Но след поредния нечестив поход на Хаоса може би най-великият от тях, Аларик, победил в миналото демонския принц Гаргатулот, бива пленен от лорд Веналитор, майстор на меча, който няма равен на себе си и се е врекъл в служба на кървавия бог Кхорн. Аларик бива отведен на прокълнатия свят Дракааси и хвърлен в гладиаторски боеве, с които трябва да доставя наслада на уродливите последователи на Хаоса и да слави отвъдния им господар. Единствената надежда за бягство е в древна легенда, която гласи, че нейде из планетата е скрит митичния Чук на демоните. Твърди се, че той единствен може да срази господарите на Дракааси и да донесе свобода на измъчените роби…
Каунтър е един от майсторите сред авторите от Черната библиотека, издаваща книгите за Warhammer и Warhammer 40 000, автор на може би най-бруталната книга за Ереста на Хорус – “Galaxy in Flames”. Въпреки това аз бях останал по-скоро разочарован от първите му два романа за Сивите рицари, “Grey Knight” и особено “Dark Adeptus”. С “Hammer of Daemons” обаче Каунтър е използвал най-силното в писателските си умения и е създал наистина страхотна книга. Аларик, който ми стоеше някак безличен в предните две части, този път придобива истински характер, а трудностите, през които преминава – както физически, така и метафизични, в областта на вярата, запазването на душата, психиката и личността му – карат читателят да му симпатизира дори когато прави морално укорими избори. Интригуващи и интересни са образите на елдара роб Келнедрос, убиеца психопат Геарт, Вярващите в легендата за Обетованата земя, коварния демон Резазел, могъщия крал дракон Ебондрейк и принципния антагонист Веналитор, макар последният повече да ми напомня на изтънчен избраник на Слаанеш като Лушъс и Фулгрим, отколкото на първичните кръвожадци, служещи на Кхорн. Битките са задъхани, брутални и за не особено гнусливи, но предшествани от почти поетични описания на извратените арени, плод на /мета/въображението на монах, чиито трудове са забранени от Ордо Херетикус в Империума на 41-вото хилядолетие. Обратът с легендата за Чука на Демоните е майсторски пипнат и с него Каунтър успява да съчетае в едно сюжетите на кърваво епично фентъзи в стила на Конан, твърда фантастика, разказваща за бъдеще след далечното бъдеще, както и множество хорър елементи, от вкусните, почти Лъвкрафтови описания на Дракааси, до ужаса от демоничното обсебване, познат ни от “Заклинателят”. И макар тази година силно да поразредих хамърските ревюта, заради книги като тази продължавам да се надявам, че някое смело българско издателство ще наруши табуто и ще издаде нещо от тази водеща британска фантастична поредица. Наистина си заслужава…

Тагове:  

Оставете отговор