Ако си търсите забавно и разтоварващо приключение, направено едновременно с любов и усмивка към хоръра, то тогава непременно трябва да гледате филма “Goosebumps”, заснет по мотиви от творчеството на писателя Р.Л. Стайн. Режисьор на продукцията е Роб Летерман, а в главната роля виждаме гениалния комик Джак Блек.
Зак Купър е тийнейджър, който изживява травма – от Ню Йорк е принуден да се премести в малко градче, тъй като майка му там и само там е намерила работата на заместник-директор в училище. Още в първия ден, когато майката на Зак успява да се изложи пред местните ученици, синът й успява да си намери приятел, училищния смотаняк, който е кръстен от баща си Чемп, но всички му викат Чом. Това не е голяма гордост, но по-интересна изглежда Хана, съседката на Зак, която е страшно готина и привлекателна. Понеже Зак е момченце, той опитва да завърже разговор с нея, което обаче провокира агресията на баща й, мистериозния господин Шивърс, който я затваря в дома й, а отвътре се чуват писъци. Зак решава да помогне, като привлича и Чом за подвига си, но щом прониква в къщата на Шивърс, той открива странна библиотека със заключени книги и както правят всички във филмите на ужасите решава да отвори една, вероятно мислейки си „Какво толкова може да стане?“. Оказва се, че така нареченият господин Шивърс всъщност е писателят Р.Л. Стайн, чиито омагьосани оригинални бройки на книгите от поредицата “Goosebumps” съдържат истинските чудовища, които са ги вдъхновили. Сега Зак и приятелят му са освободили Отвратителния снежен човек. Скоро от страниците на томовете ще излезнат и останалите. А момчето, непохватния му приятел, красивата Хана и Р.Л. Стайн ще трябва да спрат чудовищата, преди да е станало прекалено късно…
“Goosebumps” е филм, който кара зрителя да завърти очи първите минути – пак ли история за тъпи пубери, които се завират в къща с духове? – но после дръпва килимчето изпод краката ти и те въвлича в скоростно влакче, пълно с много смях и безкрайна любов както към книгите на Р.Л. Стайн и техните колоритни злодеи, така и към хоръра изобщо. Действително “Goosebumps” е феномен в историята на книгоиздаването, а чудовищата от тези книжки сами по себе си са иконични, но както сценаристите, така и вярвам, самият Стайн, умишлено са използвали приликите между тях и изчадията от други култови хоръри, затова в ролята на главния злодей виждаме не просто зловещата марионетка от „Нощта, в която куклата оживя“, но и оттенъците от любимия на всички Чъки от “Child’s Play”, който командва върколак по спортни шорти, армия зомбита, цветя убийци, извънземни с оръжия като мистър Фрийз от „Батман и Робин“, палячо, който е от книга на Стайн, но поразително напомня и на такъв от книга на Кинг, порцеланови гноми убийци, огромна богомолка. А когато накрая се появява и Пихтията, която някакси е злодей и в “Goosebumps”, вече цвилих от кеф.
За цялото забавление допринася играта на Джак Блек, който и този път се е развихрил, но не е сам, тъй като до него стабилно стоят талантливите младежи Дилън Минет, Одея Ръш, Райън Лий, а музикалната подложка за битките им със страховитите същества е на майстора композитор Дани Елфман („Батман“, „Даркмен“, „Спайдър-мен“). Истинският Р.Л. Стайн също се появява за секунда малко преди финала, който обещава още невъобразими приключения в евентуална втора част, която, чувам, очакваме през 2018-та.
В заключение мога да кажа, че “Goosebumps” е страхотен филм. Когато за пръв път се появи на голям екран, аз гледах „Пурпурният връх“ на Гилермо дел Торо и се ядосах, че тази продукция му изсмука въздуха и бокс-офиса, но сега виждам, че така е трябвало да стане. Макар да не е истински страшен, “Goosebumps” е изключително табиетлийски филм, направен с кеф от и за фенове на жанра. Не пропускайте!
Последни коментари