Fullmetal Alchemist: The Revenge of Scar

scar revenge fma

По всеобщо мнение игралният филм по “Железният алхимик” от 2017-та година не достига нивото на двете аниме адаптации по мангата на Хирому Аракава, направени съответно през 2003-та и 2009-та година. Въпреки това тази година той се сдоби не с едно, ами с две продължения, първото от които – “Отмъщението на Скар” – вече е в Интернет.

Във вълшебната страна Аместрис някой убива държавните алхимици – хора, които вършат чудеса в услуга на своя властелин, Краля Фюрер Брадли. Този някой е Скар, белязан убиец от народ, почти изтребен по време на въстание, брутално потушено от властите в Аместрис. В това време Железният алхимик Едуард Елрик и брат му Алфонс са тормозени от принца на далечната страна Шинг, който иска да узнае тайната на вечния живот, криеща се във Философския камък. Това търсене обаче ще го срещне с хомункулите Завист и Лакомия, които все още са живи и кроят пъклените си планове, а пък Едуард ще влезе в битка на живот и смърт с лудия Скар…

edo fma live action

Макар японците да имат легендарни образци в киното като филмите на Акира Куросава, адаптациите по аниме рядко се получават качествено, като голямо изключение е например поредицата “Скитника Кеншин”, при това ако говорим за оригиналната трилогия. “Отмъщението на Скар” и игралните филми по “Железният алхимик” като цяло не са на такова ниво, меко казано. Въпреки старанието си, иначе симпатични актьори като Рьосуке Ямада (Едуард) и Каната Хонго (“Завист”) преиграват като в индийски филм, при това често на фона на повече от посредствени ефекти, които по време на рестроспекциите от голямата война с ишбаланците напомняха продукциите на Asylum. На всичко отгоре между вихреното начало и що годе сносния финал действието влачи сериозно и аз загубих интерес към историята, което донякъде се дължи на факта, че не понасям Скар и неговата онеправданост още от “Железният алхимик: Братство” насам.

“Отмъщението на Скар” е дълъг над два часа, а обещаният трети филм е още два и половина, но аз едва ли ще събера сили да довърша трилогията. Може би и “Железният алхимик” е една от тези истории, за които вече всичко важно е казано и е най-добре да се спре с по-нататъшното й експлоатиране.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор