Forests of the Night (Moreau #1)

forests of the night

Знаете ли кое е най-хубавото чувство като читател? Когато очакваш една книга да е готина, но въпреки това тя надхвърли очакванията ти. Точно това се случи, когато посегнах към Forests of the Night от S.A. Swann, псевдоним на писателя с не особено благозвучно име Стивън Свинярски. От тази книга очаквах да е готин екшън с антропоморфни животни, нещо, което е много по-трудно за намиране, отколкото звучи на пръв поглед, но тя се оказа много повече – наистина епична научнофантастична история с невероятен поглед към едно изненадващо правдоподобно бъдеще.

В средата на 21-ви век избухва Пан-Азиатската Война, в която цели държави биват унищожени. В борбата за надмощие учените създават франковете – изкуствено аугментирани с кибернетични части хора, както и моритата – животни, на които е дадена интелигентност така, че да ходят, мислят и говорят като човеци. След края на войната новата нечовешка популация започва да се бори за правата си, но насилието между нея и хората създава напрежение. Нохар Раджастан е един от моритата, огромен тигър, който работи като частен детектив в Моритаун, квартала, където живеят антропоморфните животни, мрачно място, изпълнено с насилие и нелегални дейности, пленили очовечените зверове така както и истинските хомо сапиенси. Раджастан е загазил яко, привлякъл вниманието на полицията с участието ви в кървава престрелка, където е загинал японски франк, разстрелян от афганска хрътка. Но ако има някой на който се гледа по-зле дори отколкото на моритата, това са франковете. Когато един от тях – противен, дебел и вонящ на канавка – търси помощта му при разследване на убийство, Раджастан е длъжен да приеме заради хонорара от 10 000 долара, който би решил проблемите му с парите. Тигърът започва да се рови в загадъчните обстоятелства, при които е загинал финансовият мениджър на кампанията, водена от екстремно десен американски конгресмен, който призовава за насилствена стерилизация на всички морита. Колкото повече разкрива, толкова по-зловещи изглеждат обстоятелствата, свързани с мръсни пари, продажба на наркотици, терористични атентати и спиране на финансирания за космическа наука. Раджастан има девиз, че като се е захванал с нещо го разкрива до край, но сега ще трябва да побърза, тъй като труповете започват да се валят около него, а разследването поставя Нохар между куршумите и жертвите…

Думи нямам, за да изразя възхищението си от тази книга. Последните месеци опитах да намеря интересни книги с антропоморфни животни, но повечето от тях са тъпи, на безинтересни теми или пък скучно написани. Този роман обаче ме грабна от самото начало и не ме пусна до края си. На първо време, книгата е написана блестящо, с много вкусен стил, който майсторски вкарва читателя в атмосферата на историята и рисува живи картини в ума му, но без да досадява. Диалозите са истински и живи, а светостроенето е изумително. Книгата е писана през 1993-та година, но темите, които засяга, за мръсните пари и крайната десница, звучат актуално все едно романът е бил направен за ерата на Тръмп. Историята е зашеметяваща, това, което започва като разследване на убийство започва да набира мащаб и достига до смайваща конспирация, като нито за миг обаче читателят няма усещането, че авторът вади нещо отникъде, просто за да се направи на интересен, всичко е логично и следва принципа на Чехов, че ако в първата сцена има пушка, то в третата тя трябва да гръмне.

Всичко това нямаше да е толкова яко, ако авторът не бе развил майсторски и главния герой Раджастан, като почнем от характера му и стигнем до личната му история, в която се усеща трагедията на тигъра, но също и човешкото, събудено в него. Останалите персонажи, които виждаме през неговия поглед също са ярки и запомнящи се, от мистериозния уродлив поръчител на разследването през стария лекар мангуста, зайката от Хондурас с мръсна уста, човешката жена, служила за прикритие на убития в началото счетоводител, криещ неудобна за благодетеля му тайна. Финалният обрат дръпва килимчето от краката ти, но не изглежда натаманен, а напротив, просто е последното късче от пъзела, който образува цялата картина.

Forests of the Night e великолепна книга – най-оригиналното четиво, което ми попада от много години насам, роман, който мога да сравня само с най-добрите неща, написани от Саймън Р. Грийн. Непременно ще видя и други книги от този автор, първата ни среща бе страхотна!

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Един коментар за Forests of the Night (Moreau #1)

  • Alexander  :

    За жалост втората книжка е феминаци и ще я скипна

Оставете отговор