Forces from Beyond

Призраците са истински, но това, срещу което се изправят героите от Forces from Beyond, последната книга от поредицата Ghost Finders на Саймън Р. Грийн, е много по-лошо от който и да е било призрак…
Но кои са нашите герои? Ако сте следили ревютата на поредицата в “Цитаделата” може би вече ги познавате, но нека все пак ви ги припомня:
~ Джей Си Шанс, лидерът на най-силния екип агенти на института”Карнаки”, борещ се с паранормални явления. Висок, с дълга грива като на рок звезда, една идея по-красив, отколкото му трябва и винаги с тъмни очила, дори в затворени помещения. Защото по време на един от предишните си случаи е бил докоснат от висши сили и сега очите му светят твърде яко, за простосмъртните… а и за повечето безсмъртни. Казва, че се е записал в института за пари и слава, но всъщност е за да изкупи миналото си, за да си спечели покаяние… и защото тази работа му дава възможност да направи нещо, което има значение за останалия свят. Влюбен е в призрака на Ким, убито момиче, макар да има хиляди закони срещу връзките между живи и мъртви, за повечето от които си има много добра причина.
~ Мелъди Чеймбърс, техническият експерт на екипа. Красива, но винаги сърдита жена. Облича се практично – чувала е за модата, но не иска да има нищо общо с нея. Винаги се придвижва с комплект машинарии, които могат да й кажат всичко за съществата от отвъдното, имали нещастието да се изпречат на пътя й. Нещастно влюбена в…
~ “Хепи” Джак Палмър – на български бихме го нарекли Щастливеца – телепатът на групата, който умира. В опитите си да заглуши гласовете на живите и да скрие гледките, които мъртвите искат да му покажат, Хепи е взимал твърде много лекарства и нелегални субстанции, за твърде дълго време. Фактът, че още е в екипа се дължи само на защитата на Джей Си срещу ръководството и фактът, че Мелъди би разкъсала всеки, който опита да го нарани.
Един чудесен екип от откриватели на духове. Може би най-добрият в института “Карнаки”. Освободили са лондонското метро от Фенрир, онзи страшен звяр от древните митове. Минали са през болница, в която вилнеят призраци – scalpel, scalpel, shining bright, in the horror of the night! Пречистили са от зли сили театър, странноприемница, дори една радиостанция, населена със собствените им духове, от бъдещето. И винаги са били прехвърляни от един спешен случай в друг, пришпорвани от властната си, респектираща шефка – Катрин Латимър, жена, от която се страхуват почти всички.
Но сега нещата се объркват. Катрин е сменена след долна интрига, захвърлена като ненужна реликва от миналото, след всичко, което е направила за института, за родината си и за целия свят. Новата шефка Хилъри Олбрайт /какво име само!/ е бездушна кариеристка, жена, поставена там, за да изпълнява заповедите на безумна клика, която иска да контролира живите и мъртвите, като ги подреди така, както те смятат, че е редно. Именно по време на техните експерименти с воала между нашия свят и отвъдното на планетата е изпаднало нещо – бог или може би дявол от друг свят, чудовище, което съществува в повече от познатите измерения, изчадие, което нито нашата наука, нито нашата духовност могат да обхванат. Наричат го Плътта Неумираща, а сега то се пробужда, макар никога да не е било истински заспало. Самото му присъствие е достатъчно, за да избие всичко живо около него, а скокът към друго ниво на съществувание, което се готви да направи, ще унищожи цялата планета. Тримата откриватели, призрака на мъртвото момиче Ким и прогонената Катрин Латимър ще трябва да се съюзят със старите си врагове от Проекта Кроули, за да се отправят на смъртоносно пътешествие, а на пътя им са агенти от новата клика в Института “Карнаки”, които някога служат и на Плътта Неумираща, един Фауст, който е продал много повече от душата си, древноегипетско божество, по-старо от човечеството… и дори да преодолеят всичко това, на дъното на морето ги очаква нещо от друг свят, което сетивата им няма как да обхванат. Ще оцелее ли някой изобщо в битката с Плътта Неумираща?
Не знам дали знаете, но причината последните няколко месеца да прочета толкова романи от стари майстори на британския хорър като Греъм Мастертън и Джеймс Хърбърт бе, че просто изчетох каквото има да се изчита от Саймън Р. Грийн и търсех някой друг луд със сходно ниво на въображение и талант. Доволен останах както от Хърбърт, така и от Мастертън, но сега, когато се връщам на Саймън си давам сметка, че той остава кралят както на фентъзито, така и на ужаса, макар да не е така известен на широката публика както други, по-комерсиални автори. “Forces from Beyond” е невероятна книга, която побира в 300 страници повече идеи, отколкото други автори имат в цялата си библиография. Наистина, запалените фенове на писателя ще открият тук-таме цитати от по-стари негови произведения, но това няма значение, тъй като цялостното впечатление е наистина за епическо сказание, великолепна трактовка, отчасти вдъхновена от “Зовът на Ктхулу” на Х.Ф. Лъвкрафт – може би едничкият писател в историята, имал по-безумно въображение и от това на Грийн! – а действието, темпото и екшънът са на оборот, който само и единствено Саймън може да постигне. Но за мен най-силното в тази книга не бе дори фантазията на автора, уникалните битки и обрати или описанието на Плътта Неумираща, а изключителното развитие на героите, всеки от които остава истински в съзнанието на читателя, без да губи нотката си на загадъчност, придаваща му харизма. А понеже книгата е последна и този път Грийн не е щадил емоциите на читателя, финалът стиска за гърлото и остава колкото сладък, толкова и горчив.
Може би ще кажете, че плюя твърде много дъги за книгите на Саймън Р. Грийн, но някой трябва да го направи. Защото, макар да не е от най-известните и продавани писатели и да няма чак толкова лайкове в социалните мрежи, поне спрямо това, което аз съм чел, той си остава най-добрият от съвременните фентъзи и хорър автори.