Five Nights at Freddy’s Official Character Encyclopedia

Завръщаме се в света на „Нощна смяна във „Фреди“ с Five Nights at Freddy’s Official Character Encyclopedia – страхотно издание, посветено на аниматрониците в невероятната хорър вселена, създадена от майстора на ужасите Скот Коутън. В нея са събрани всички вариации на любимите ни герои, както и редица по-слабо познати персонажи.

Началото се дава, разбира се, от талисмана на поредицата – Фреди Фазбеър! Първо се запознаваме с класическата му и най-обичана версия на мече с папийонка и цилиндър, а след това постепенно преминаваме към по-ексцентричните му превъплъщения – някои изопачени до неузнаваемост, други призрачни и зловещи, а трети – поне на пръв поглед – шарени и забавни. Напълно логично за него е отделен лъвският пай, но това далеч не е за сметка на останалите.

За заека Бони например научаваме, че всъщност е най-хищният и опасен аниматроник в оригиналната игра – характеристика, която той запазва и в следващите си итерации. От лъскавия Той Бони, през ужасяващия Спринг Бони (който ни отвежда директно към истинския злодей на сагата), та чак до кошмарните Морски Бонита, способни да те променят отвътре.

Чика пък е най-лакомата и упорита в преследването на жертвите си. Тя има може би най-полярните превъплъщения – от женствени и стилни, до откровено демонични и чудовищни. Естествено, в самото начало се срещаме с традиционната ѝ версия и познатата престилка с надпис “Let’s Eat!” („Хайде да ядем!“).

Пиратът Фокси е любимец на мнозина, но енциклопедията ни разкрива, че всъщност е доста срамежлив – факт, който важи дори за по-екзотичните му варианти. Мой личен фаворит тук е Мангъл – оплетената аниматроника с втора глава, плод на бруталната игра „разглоби и сглоби“, в която са се упражнявали невнимателните деца.

В книгата са отделени страници и за по-нови персонажи като Монти Алигатора и Рокси Вълчицата, както и за ключови фигури от романите и повестите. Маркирани са също архизлодеите Уилям Афтън и Елеанор, отговорни за безброй злини, както и борещите се срещу тях Чарли и Стичрайт.

Тонът на енциклопедията е закачлив и забавен – тук Коутън напомня на Рик Риърдън със своя хумор и свежи лафове, без да навлиза прекалено надълбоко в тежкия мрак на поредици като Fazbear Frights. Тази многоликост обаче е големият плюс на сагата. Тя доказва, че Скот е изградил своя собствена, работеща митология – и именно в това се крие с нищо заменяемата привлекателност на творението му. Затова и продължаваме да четем книгите му с такова удоволствие!

Ревю на д-р Александър Драганов