Не помня откога не се е случвало два поредни дни да пускам ревюта на книги от една и съща поредица, но за Нощна смяна във “Фреди” няма как да не направя изключение, защото нивото на предлаганото от Скот Коутън и сътрудниците му е на нереално добро ниво. Fetch (“Дръж”) продължава серията Fazbear Fights и задържа нивото на първата книга, като предлага още три смразяващи повести, уж за деца, но повече от типа както Стивън Кинг пише за тях, а не Р.Л. Стайн например.
Както и при предната книга, тук също първата повест е тази, дала заглавието и на цялата колекция. Когато Грег отива с приятелите си в изоставен обект на “Пицарията на Фреди Фазбеър”, той не подозира, че ще намери помощник, който ще се заеме да му помага за всичко, но по такъв начин, че да го накара горко да съжали. Момчето открива в руините Дръж – грозно куче с размерите на бигъл, но със зъби като на акулата от “Челюсти”. То не е истинско животно, а аниматронен робот, който се свързва с телефона му, макар че би трябвало да е прекалено стар модел, за да направи това, а после се заема да му помага за всевъзможни начинания, като анализира разговорите и съобщенията му. Първоначално става дума за дребни неща като домашното по испански и покупка на шоколад, който майка му отказва да вземе, но когато Дръж разкъсва песа на съседите, задето е нападнал Грег, играта започва да загрубява…
Lonely Freddy (“Самотният Фреди”) е историята на Алек, дете със социопативен характер, чието поведение не спира да притеснява родителите му, а също и да наскърбява сестричката му Хейзъл, макар тя да се стреми да не го показва и дори да му помага, за да изпере начинанията си за пред техните. По време на рождения й ден в “Пицарията на Фреди Фазбеър” обаче Алек ще намери играчката на Самотния Фреди – малко мече, създадено, за да бъде спътник на лошите деца без приятели, защото от веригата вярват, че никое хлапе не трябва да остава самотно. Самотния Фреди обаче крие ужасна тайна, която Алек ще разбере, щом се вгледа в пронизващо сините му очи…
Out of Stock е последният разказ в сборника, като Коутън и екипа му отново оставят най-хубавото за накрая. Оскар е момче без баща, на което нещата просто нещата се получават. Почти да се сбъдне това, което иска, но нещо се обърква. Така изглежда и сега, когато играчката от модела “Плюштрап Чейзър” свършва пред очите му, след като цял ден е изпълнявал послушно всичко това, което искат майка му и учителите. Този път Оскар обаче няма да се примири и в суматохата от гневни клиенти зад себе си успява да открадна един от моделите на зеления плюшен заек, част от света на Фреди Фазбеър, въпреки виковете на съдържателите на магазина, че играчката е дефектна и нещо в нея не е наред. Фигурката, която всъщност не е никак малка, трябва да се активира нощем и на тъмно и действително не се включва, а Оскар е готов да се примири, че отново нещата му не са се получили. По време на гръмотевична буря, угасила тока на целия квартал обаче Плюштрап ще се събуди – и ще опита да убие момчето и приятелите му…
Fetch е просто страхотна книга, която затвърждава Скот Коутън, като най-силният автор в жанра, творящ днес, с уговорката, че му помага цял екип писателки от фирмата “Кевин Андерсън и сътрудници”. Това обаче не вреди на качеството на произведенията му, а напротив, всичко е изпипано перфектно. Всеки от разказите има и сравнително различен дух, като първият е старомоден и оригинален хорър, напомнящ най-добрите къси разкази на Стивън Кинг, вторият е меланхоличен и тъжен, показващ какво се случва, когато се държим зле с близките около нас, а третият е брутален екшън с едно от най-добрите преследвания в цялата поредица и изключителна финална конфронтация между главния герой и чудовището. Човешките персонажи са развити отлично и по-многопластови, отколкото се предполага за уж детска книга, а всяко от чудовищата е различно и уникално – Дръж е идеалният помощник, но с буквално мислене и без скрупули, Самотния Фреди е лукав измамник, преструващ се на приятел, а Плюштрап е просто аниматронен убиец без други качества и тази му изчистеност го прави чудовищен.
Като цяло, отлична колекция повести, след която ставам още по-голям фен на Five Nights at Freddy’s!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари