Evangelion: 3.0+1.0 Thrice Upon a Time

Evangelion-3.0-1.0-Thrice-Upon-a-Time-Poster

Приключваме прегледа на новите филми от поредицата “Евангелион” с излезлия на английски преди броени дни Thrice Upon a Time, великолепен, триумфален завършек на фантастична поредица, за която се колебая да я причисля към жанра на гигантските роботи – изглежда като нещо толкова много повече, дори спрямо любимото ми аниме в жанра “Гурен Лаган”. Това е метафизично потапяне в дълбините на човешката психика, визуализирано в психеделични картини, доставящи чисто естетическо удоволствие встрани от амбициозния и дързък, напомнящ арт филм сюжет.

eva spear

Шинджи Икари е оцелял и след опита за Четвърти сблъсък, но е изгубил волята си за живот и е в почти кататонично състояние. Сега той живее в едно от последните села на хората, където те с тежък труд се мъчат да преживяват докогато им позволи полудялата вселена. Асука, която го помни отпреди, е бясна заради безволевото му състояние, Аянами обаче опитва да го спаси. В това време обаче бащата на Шинджи продължава с налудния си богоборчески план. От екипажа на Минато се опитват да го спрат с мощния си кораб преди да е съсипал окончателно съзиданието и така се отправят на едно последно спускане в дълбините на измерение, напомнящо самия Ад…

shinji mary

Много е трудно да се компенсира толкова амбициозно и върхово произведение, затова е най-лесно да се започне от основните неща, които са изпълнени перфектно като качество на анимацията, звук, екшън, саундтрак – в тази част особено великолепно направен. В действителност обаче “Евангелион” винаги е бил история за човешките емоции и финалът му не е изключение. Потапянето в съзнанието на Шинджи, който претърпява най-величавият път на героя, на който съм бил свидетел е пречупен през призмата на пътуване в свят, където реалност и въображение се преплитат в едно, а антагонистичните деяния на баща му получават своето обяснение в старата, но винаги актуална история за трудностите, които хората и особено мъжете изпитват в артикулацията и приемането на собствените си чувства. За почитателите на силни героини обаче техните характери също са развити по великолепен начин, като особено ми допадна изненадата на историята Мери. Най-ценното на филма е, че макар и той като предишните части да може да се гледа като метафора на борбата с психичната болест, носи прекрасно чувство на топлота, доброта и разбирателство, на не просто закърпване, но повторно изковаване на красив нов ум или свят, в който надеждата довежда събитията до щастлив завършек.

“Евангелион” е великолепна история, пир за душата и не просто надхвърляща, а оставаща много далеч зад себе си рамките на жанра с големите роботи. Поздравления за създателя на историята Хидеаки Ано и екипа му, създали са произведение, което може би ще остане в историята като една от големите епични творби, които човечеството е успяло да създаде.

Ревю на Александър Драганов

 

Тагове:  ,

Оставете отговор