Evangelion: 1.0 You Are (Not) Alone

eva 01

Поредицата Neon Genesis Evangelion се счита за едно от най-добрите аниме произведения на всички времена, но аз дълго се дърпах от нея, тъй като за съжаление оригиналния сериал ми се видя поостарял като визия. За щастие има и адаптация с пълнометражни филми, нарисувани със съвременни технологии, но запазващи оригиналния стил и най-сетне се реших да ги гледам. Първата част ме отвя, не вярвах, че някога ще открия робо история, която конкурира любимия ми “Гурен Лаган”, но “Евангелион” може би дори ще го надмине, ако съдя от първата част.

Evangelion_1.0_You_Are_Not_Alone_Poster

В бъдещето човечеството е изправено до стената, атакувано от причудливи и отвратителни същества, носещи несвойственото име Ангели. По време на едно от нападенията младо момче на име Шинджи Икари бива откарано от красивата Мисато до тайна военна база на ООН, където се разработват Евите – огромни роботоподобни конструкции, последен шанс на хората за оцеляване. Шинджи е избран да пилотира Бойна единица 01, като практически е задължен да го направи от човека, разработил машините – собственият му баща, който обаче е безжалостен и в прав текст си признава, че го е извикал защото му е необходим. Синът му не иска да участва в кърваво сражение с отблъскващия четвърти Ангел, наближаващ базата, но ако не го направи старият Икари няма да се поколебае да хвърли в боя ранено момиче. Чувството за дълг на Шиндзи се задейства и той се изправя срещу съществото, започвайки битка не на живот, а на смърт…

eva gun

Честно казано, за “Евангелион” се е говорило толкова много, че едва ли мога да обогатя с нещо дебата, но въпреки това ще споделя впечатленията си, защото те са възторжени. Остави това, че анимацията е великолепна, особено в дизайна на Ангелите, всеки следващ от които е все по-странен и различен от всички организми, познати не само на биологията, но и на човешкото въображение. Остави, че сценарият е пипнат до съвършенство, преплитайки по естествен и ненатрапчив начин човешка драма, драматичен екшън и дори щипка хорър. Няма да акцентирам и на чисто техническите неща, макар да са изпълнени за максимална оценка като образ, звук, игра с гласа на актьорите.

eva shinji

Това, което дълбоко ме потресе е дълбокият психологизъм на историята и невероятния поглед към Шинджи Икари. Известно е, че за много отакута (запалени аниме фенове), той е прекалено… абе бихме го нарекли “ревлив”. Обаче те бъркат, именно в образа на момчето, избрало да направи това, от което изпитва ужас заради едно непознато ранено момиче се усеща истинското рицарство, истинското мъжество. В човек, избрал да спасява света, докато се бори с враг по-коварен и от Ангелите – депресията, причинена от отношението на баща му и самотата. Представа си нямат хората колко сериозен проблем е това и колко е неглижиран. 70% от всички самоубийци са мъже, включително и сред младите хора – момчета, които никой не поглежда, на които никой не казва добра дума, които няма кой да потупа по гърба, а на всичко отгоре последните години са жертва на масирана атака в медиите, обиждани и ругани заради това, че не са от “прогресивния” пол. На Запад вече няма кой да им обърне внимание, но пък на Изток е лесно да викаме за харизматичните герои, които веднага те печелят с чар и обаяние. С Шинджи обаче режисьорът Хидеаки Ано представя едно обикновено момче, борещо се с невидим враг, изпиващ силите му и успяващо въпреки огромната му тежест да стане Герой. Неговата история е необходима и дори по-актуална сега, отколкото когато “Евангелион” тръгва за пръв път. Признавам си, че като човек, който пие антидепресанти вече почти 10 години, историята му ме жегна право в сърцето. И може би точно защото не бях готов за нея, отлагах гледането на това аниме толкова дълго.

eva angel

Разбира се, всичко това има по-голям ефект и заради епиката на сюжета, амбициозна и дръзка научна фантастика с унищожително мащабни битки, преплетена с метафизика и космически ужас в точната пропорция, така че да се превърне в нещо, което аз поне не съм виждал в друга история, дори сред тези, които според критици и фенове се мъчат да имитират “Евата”. “По-лесно да задигнеш боздугана на Херакъл, отколкото стих от Омир”, както е казал по подобен повод поетът Вергилий.

Първият “Евангелион” е епохален и наистина стискам палци и продълженията да ми харесат толкова. Може би си намерих нова история, която да ми стане толкова любима, че да я почувствам все едно ми дава криле.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор