Предпоследната книга от поредицата Woodsword Chronicles на Ник Елиопулос ме разочарова. След доброто темпо на предните томчета ми се струва, че Dungeon Crawl е написана по-скоро за пълнеж и за протакане на действието преди финалната конфронтация.
Морган и приятелите му продължават да пътешестват с все по-героични роли из виртуалния свят на „Майнкрафт“, но вече знаят с какво си имат работа — изкуствен интелект, заел ролята на страховития Крал на призователите. Сега той създава фалшиви задруги от герои, за да спре пътя им към тайнствената тъмница, в която ги примамва, за да срещнат края си. В това време в реалния живот децата участват в училищна пиеса и трябва да работят с Тео — умно, но и малко коварно момче, на което не са готови да се доверят. Ще успеят ли да балансират така, че хем пиесата да се получи, хем тъмницата да бъде превзета?
Може би заради ужасната горещина тези дни, но не успях да се концентрирам в книгата и приключенията в нея ми се сториха досадни. Вероятно защото въпреки обещания във финала на предната книга висок залог, и тази се усеща като протакане. Това ми се струва недостатък на съвременната литература за по-млади читатели — прекалено много туширане на напрежението, от което поредицата губи.
Малко ще се отклоня от темата, но така усетих и финала на „Деца на гората“ от Катя Брандис. Тук също ще дам шанс на последната книжка, но от нея ще зависи дали ще пробвам и другите серии на автора.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари