Преди около 10 години изчетох книгите за краля на черните елфи Малекит от Гав Торп и за дълго време се отказах от епичното фентъзи, убеден, че съм видял най-доброто и няма да намеря нещо, което да надмине това върхово постижение на жанра, че никога няма да изпитам отново юношеските си вълнения, когато разлиствах страниците на “Сага за войната на разлома” от Фийст, дори, че жанрът е изчерпан. Но Dragon Mage от М.Л. Спенсър опроверга категорично това мое мнение, разказвайки дръзко сказание, което отново ме накара да се почувствам като малко момче. Нещо повече, тази книга не само има размаха, нареждащ я до най-великите произведения в жанра, но създава и герои, по нещо напомнящи любимите персонажи от “Хогуортс” на Дж. К. Роулинг, но в много по-мащабен контекст.
Арам Райт е едно необикновено момче, което така и не може да си намери място сред останалите. Той вижда света по неразбираем за останалите начин, единствената му мечта е да стане моряк, а радост му носи само създаването на различни възли. Дори когато бива нападнат от побойници в родното си рибарско село, Арам е различен, защото кръвта, която тече от раните му е кафява, а единственият, който има търпение да се занимава с него е Маркус, младеж, имащ проблеми с грубия си и жесток баща. Но един ден в селото им ще дойде бард, човек, който ще разкрие смайващата истина за двамата приятели. От него Арам ще научи песен, която ще го поведе на изключително пътуване из неговия и други светове, но и ще го изправи срещу опасности, застрашаващи не само тялото, но и душата му…
Започнах книгата с усещането, че няма как да я издържа, че вече съм голям за подобни истории. 900 страници епично фентъзи ми звучеше като пиршество, когато бях тийнейджър и можех да се чупя от час в Класическата, за да си чета, но не и като възрастен, балансиращ оскъдното си свободно време между преводите и академичните текстове. Книгата обаче ме захапа. Първоначално ми беше странна с причудливия си герой, но въпреки това е намерих за увлекателна. Не можех да спра да чета, а когато стигнах самата същина на сюжета, вече бях безнадеждно се бях закачил на кукичката.
Dragon Mage ми предложи емоции, които наистина не вярвах, че ще изпитам повече, вълнението да проследя израстването на герой, предречен за величие, но и за болка, изумлението от обикалянето на нови фантастични светове с уникална магическа система, тръпката от мащабни схватки с неописуем мащаб, достигащ най-доброто от Толкин и Джордан. Това е роман, връщаш се към корените на жанра, които вярвах са изсъхнали от цинизма и политкоректността на последните години, но по нов начин, който не предъвква вече познатото, с щипка мрак, която на места реже като нож. Фентъзи, което носи величието на истинския мит и разгръща съдби на образи, които няма как да не ти станат любими по начин, какъвто не смятах, че може да ми подейства когато вече съм на близо 40 години.
Романът е първа част от планирана трилогия, но разказва завършена и безкрайно удовлетворяваща история. Той е носител на наградата “Голд” за най-любимо фентъзи на читателите от 2021-ва година и според мен е обречен да се превърне в съвременна класика на жанра. Подир толкова дълго чакане, новото върховно предание за мечове, дракони и магии най-после се появи!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари