Здравейте, скъпи приятели на Цитаделата, вие сте с поредното ни ревю. И е време да разкрия пред вас шедьовъра, който ни донесе тази година – Devil May Cry. Невероятен, епичен, велик. Това сериалче е най-доброто, което се е случвало за нас, феновете откакто излезе корейската продукция за Супермен, чието ревю може да прочетете на сайта. Какво да кажа освен че вторият сезон Devil May Cry е история, която не само има мащаб. Екипът на сериала се е постарал да излезе извън стандартния стереотип на героите, който ги представя като непобедими, идеалистки персонажи, които могат да се справят с всеки. Тук Данте и приятелите му изобщо не са такива, да не кажа, че по-голямата част от тях изобщо не оцеляват до края на сериала, а той самият едвам се спаси от сигурна гибел. Но да караме под ред.
Края на последния сезон изправи Данте пред истинско изпитание, защото той най-сетне успя да разкрие кошмарната интрига, която накара цял отряд демони да нахлуе в нашето измерение и да нападне земята. Оказа се, че Белият заек – главният злодей в сезон първи някога е бил човек, който е правил експерименти със себе си, за да се превърне в демон. В крайна сметка се оказва, че както зад експериментите, така и зад мотивите му стоят мръсните тайни на правителството и опитите му да проникне в адското измерение за да източни ресурсите на Отвъдното. Но точно когато нещата се объркаха в решаващия момент, Данте се появи за да спаси положението и да предотврати отварянето на бариерата, която би разрушила границата между нашия и демоничния свят. И за благодарности свърши затворен в лабораторията на правителството.
Сезон две ни отвежда в адското измерение, където група специално обучени елитни части на хората обсаждат крепостта на Мундус – кралят на демоните. По време на битката Мундус напуска замъка за да поведе войската и тогава Мери – един от специални агенти на DARKCOM (агенцията на правителството, която отговаря за борбата с демоните) прониква в тронната зала и открадва адския Бокал – артефакт с огромна сила, който е едно от малкото неща, които може да унищожи демоничния лидер. Когато разгневеният Мундус се връща и разбира за кражбата той призовава осиновения си син Нело Анджело (Върджил – брат на Данте и син на демона Спарда) да отиде на земята за да прибере Бокала. Когато Върджил пристига в нашия свят той разбира, че зад кражбата стои древния орден на Аргосакс – кошмарният господар на огъня, който някога е владял ада преди Мундус да го свали от трона му. Орденът се оглавява от група анархисти, които кроят таен план да върнат Аргосакс, който да унищожи реда във вселената.
Преди всичко искам да кажа, че вторият сезон на Devil May Cry е изгладил абсолютно всички недостатъци на първия сезон. Сюжетната линия, бойните сцени, интрига – всички е толкова добре изпипано, че аз самият не можах да намеря недостатъци във филмчето освен може би това, че нямаше още серии. Главните герои – Данте и Върджил са направени изключително добре, а отношенията между тях са пресъздадени още по-умело, отколкото ви играта. Особено успешен са изградени образите на Мундус и Аргосакс, още повече, че тук най-сетне видяхме това, което поколения фенове се надяваха – битка между двамата. Могат само да се радвам, че този епичен сериал излезе точно по това време на годината, когато имахме нужда от кураж, че възходът на жанра няма да стане жертва на изолирани неуспехи, които гледат с отчаяна носталгия към миналото. И накрая – добрите новини. Догодина по това време живи и здрави ни очаква последният трети сезон, който се надявам да достигне своеобразен връх в сюжета на този невероятен сериал.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари