След поредиците May the Devil Take You на Тимо Тянханто, The Doll на Роки Сорая и особено Satan’s Slaves на Джоко Анвар успях да се самонавия, че индонезийският хорър няма грешка и реших да мина направо на следващата серия – Danur. Първият филм от нея излиза през 2017-та година и е изключително успешен, печелейки милиони долари приходи въпреки символичния си бюджет. С него обаче ударих на камък и потънах, както казва колегата Искрен Иванов, в горчивите обятия на скуката и унинието.
“Данур” ни запознава с малката Риса, която за разлика от много други деца в Индонезия, живее в богата къща с прислуга, но затова явно се грижи работливата й майка, оставяща я за дълго време сама. В резултат момичето пожелава на 8-мия си рожден ден да намери приятели и още щом духва свещта на тортата чува весели детски гласчета и намира три хлапета в къщата, с които започва да си играе. Бедата е, че никой друг не вижда хлапетата и затова си има причина – те са призраци на убити деца, чиито истински вид не е такъв, какъвто Риса го вижда…
Идеята на филмчето не е лоша, само че описаният горе сюжет се изчерпва в първите 15 минути, като се развива твърде бързо, за да въздейства на зрителя. След това се пренасяме в пубертетните години на Риса, която се връща в къщата с по-малката си сестра, за да гледа болната си баба (малко като в първия Satan’s Slaves, но понеже филмите излизат по едно и също време едва ли има съзнателно взаимстване в една или друга посока), а вътре, естествено, се появява, по-зловещ и смъртоносен призрак, появяващ се като тайнствена прислужница (като в стария Satan’s Slave от 80-те, тук по-скоро има цитиране).
Филмът е много кратък, от час и 15 минути, но те се усещат като четири, тъй като действието е отчайващо мудно, страшните сцени разчитат само на рязка музика и моментно показване на злия дух, след което отново почваме да влачим. Трябва да призная, че не го издържах докрая, а това само по себе си е оценка, при това повече от категорична. Поради това и се съмнявам, че ще продължа със следващите два филма, а читателите на сайта бих посъветвал непременно да се запознаят с индонезийския хорър, но нека не е с този филм. Satan’s Slaves е далеч по-добър вариант.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари