Child’s Play
Ако ще купувате подарък на детенце, нека играчката му бъде оригинална и закупена от магазин, а не втора употреба от съмнителни улични търговци. В противен случай може да ви сподели съдбата на Карън Баркли, която, за да спести няколко долара при купуването на подарък за малкия си син Анди купува кукла, обсебена от сериен убиец, с всички последици, които произтичат от това.
Но аз наистина не съм честен към Карън/Катрин Хикс/. Самотна майка, която гледа сина си Анди /Алекс Винсънт/, тя работи като луда, за да може да изхранва детето си. Кой може да я упрекне, че купува за рождения му ден дрешки? Ами никой, освен малчуганът. Помните ли колко сте мразили като малки някой да ви подари дрехи? Анди се чувства по същия начин, още повече, че си е мечтал за една от онези големи хубави говорещи кукли, които дават по телевизията. За жалост обаче такова чудо струва сто долара – повече, отколкото една работеща майка може да си позволи. Но ненадейно изкача друг вариант – уличен търговец дава куклата на половин цена, че и на по-ниска. Карън отчаяно иска да зарадва детенцето си и затова му купува играчката. За съжаление обаче цената на куклата, която се представя на Анди като Чъки, си има причина – тя е взета от подпален склад, където е загинал серийния убиец Чарлз Лий Рей /Брад Дуриф/. И сега духът на този отвратителен човек е в куклата – за да превърне живота на Анди и Карън в кошмар…
Историите за кукли винаги са плашели хората и този филм е една от причината. Бърз преглед на мненията по форуми и ревюта ще ви сблъска с ужаса на хора, потресени от това, че нещо чисто и добро като детска играчка може да бъде покварено по такъв начин, а когато “Child’s Play” е излязъл по кината през 1988-ма година е имало протести затова, че разпалва агресия сред децата. Лично за мен обаче това филмче на ужасите ми се видя почти сладко, донякъде защото съм кален с доста по-гадни от него филми, донякъде по обективни причини, които ще изтъкна след малко. Мога да кажа спокойно, че режисьора Том Холанд и сценариста Дон Манчини са пипнали историята много добре, защото филмът е страшно увлекателен, грабва от самото начало и не те пуска до самия финал. За разлика от повечето хоръри в жанра за свръхестествени убийци тук, слава на боговете, няма разгонени пубери, гонени из гори и поляни – вместо това от страната на добрите са Карън, която почти не успява да ви подразни, Анди, чиито актьор Алекс Винсънт прави феноменална за възрастта си роля /една от сцените, в която плаче е невероятно истинска, с неподправена емоция/ и ченгето Майк Норис /Крис Сарандън/, който е прострелял убиеца Чъки във фаталната нощ преди той да обсеби куклата. Голямата звезда обаче си остава самият Брад Дуриф и неговия персонаж, устатата и проклета кукла Чъки.
Несериозният трейлър на филма потвърждава думите ми
Едно, че актьорът го озвучава прекрасно, за да създаде образ, почти толкова култов, колкото Фреди Крюгер. Второ, че самата кукла е направена идеално – супер миличка в началото и постепенно придобиваща все по-зловещ и заканителен вид, докато душата на Чъки я обсебва напълно. Трето заради отличните ефекти, с които е раздвижена и смущаващото усещане, което предизвиква докато търси напред-назад или се катери по стълбата, размахала нож. И най-вече заради уникалните си лафове, които в по-късните продължения идват малко в повече, но в оригинала са тамън на място и карат зрителя да се пита дали в края на краищата не гледа черна комедия. Любимият ми пример? В една от сцените на филма Чъки се е качил на асансьор и пътува инкогнито като забравена играчка. “Каква грозна кукла”, възкликва една баба от входа. Чъки отговаря отегчено:
– Я си…
Сещате се. И да, правя художествен превод, защото толкова се накефих.
След всичко казано дотук се чудя дали да гледам продълженията на филма, тъй като съм бил свидетел на мноооого случаи, в които те разкапват впечатлението от оригинала /Амитивил е най-болезненият пример/. За Чъки обаче може и да се пробвам. Каквото и да излезе, едно мога да кажа със сигурност – първият филм е просто страхотен, идеалната страшна история, с която да се забавляватe по случай приближаването на Хелоуин. Препоръчвам!
Сериозният трейлър на филма
Ако има азбучна истина, която да обобщава филмите на ужасите, това е, че чистото зло никога не умира, а се завръща за продължение. Затова, въпреки доста категоричният начин, по който Чъки бе сразен на края на първия филм сега той се завръща, понеже компанията която го е направила построява играчката му наново, та да види какво се объркало. Както може да се досетите, Чъки пък съвсем ги сбърква и тръгва да довърши това, което е започнал, а именно…
Анди. Малкото момче е желано от убиеца Чарлз Лий Рей, озовал се в пластсмасово тяло, тъй като той смята да прехвърли душата си в него и Анди единствен е подходящ за това, тъй като е първото човешко същество, пред което е разкрил истината за себе си. Сега обаче малчуганът е оставен без майка си, която е настанена в психиатрия заради странната история, която е разказала за убийствата в дома си. Анди е настанен в приемно семейство на любезни, но строги родители, които отглеждат трудни деца. Още в самото начало момчето се сблъсква с кукла, почти същата като тази, която го е преследвала в първия филм – Томи, който е от същия модел, но за щастие си е обикновена пластмасова играчка. Чъки обаче не е и скоро ще навести новия дом на Анди, за да продължи серията си жестоки убийства…
Като 90% от всички филмови продължения, “Child’s Play 2” отстъпва на оригинала просто защото го пунктира и не дава нищо ново освен малко повече гадости и нелепици. Въпреки това аз никак не съжалявам, че гледах филма и причините за това са две – Алекс Винсънт и Брад Дуриф. Алекс наистина е бил /филмът излиза през 1990-та/ много кадърно дете актьор и отново пресъздава прекрасно образът на Анди, малко момче, принудено да се сблъска в съвсем невръстна възраст /8 години – за сравнение Хари Потър е на 11 при първата си голяма битка с Волдемор/ с проявление на чистото зло. Героят му е трогателен и симпатичен, което не е толкова често срещано в жанра. Втората причина отново е озвученият от Брад Дуриф Чъки. Хлевоустата и проклета кукла отново създава сюрреалистична атмосфера, която танцува като майстор акробат между ужаса и абсурда, а крайният резултат е раздвижен и забавен слашър, който далеко надминава историите, замръзнали в схемата “група пубери са преследвани от маскиран дебил”. Когато филмът вкарва тийнейджърка в историята, го прави много добре и убедително. И макар да няма как да е така свеж като първата част си остава чудесно предложение за хелоуинския сезон.
За всеки един мъж настъпва време, когато трябва да порасне и да остави играчките зад гърба си. Поне така казва полковник Кокрейн, посрещнал вече големия Анди Баркли в строгото военно училище “Кент”, след като всички приемни семейства са вдигнали ръце от него. Посланието е простичко – трябва да забрави истории за кукли убийци и да ги остави в миналото си. Трябва да стане войник. Това обаче не е толкова просто, колкото звучи – още повече, че Чъки се завръща отново, все така решен да се отърве от кукленото си тяло…
Такъв е сюжетът на “Child’s Play 3”, третият филм от поредицата, който сменя декора. Алекс Винсънт е заменен от Джъстин Уолин, тъй като героят му е пораснал повече от актьора, но поне Брад Дуриф се завръща като гласа на Чъки. Поредното съживяване на убиеца е причинено от алчната компания за играчки, която смята наново да пусне говорещите кукли от серията Good guy, въпреки скандала с убийствата от 80-те. Излят в ново тяло, което продължава да не харесва, Чъки успява да се изпрати като колет във военното училище “Кент”, където възнамерява отново да пробва да всели душата си в тази на Анди. Когато обаче малкият Тейлър прибира кутийката, за която си е мечтал, убиецът получава нова възможност за гостоприемник, а що се отнася до стария му враг – е, вече ще може просто да го убие…
Макар смяната на декора да е необходима стъпка за трета част от дадена поредица, в този случай филмът не се е получил добре както първите две части. Атмосферата във военното училище е по-смотана от тази в града и приемното семейство от предните филми, а Уолин въобще не ми се струва равностоен на Винсънт. Този, който обаче си е все така готин е озвучения от Брад Дуриф убиец Чъки. Злодеят остава все така свеж и готин, наслаждаващ се на зверствата, които извършва, а сценарият продължава умело като акробат да танцува на ръба между хоръра и фарса. В резултат “Child’s Play 3” е нелошо продължение, което особено във финалния половин час държи вниманието на зрителя, макар и не както първите филми.
Последни коментари