Категория Книги

Когато човек подлага приятелите си на съмнение или ги осъжда, той го прави с внимание, но и много често е доста по-строг към тях, отколкото към непознати. Така стана и с мен, когато започнах да чета творчеството на Александър Драганов. Първите му две книги излезли на хартия, с които се запознах, бяха епичните фентъзита за Ледената Планина.  Те ме оставиха със смесени чувства, донякъде защото високото фентъзи е жанр, към който имам нереалистично високи очаквания и донякъде защото, трябва да призная, не съм голям фен на романтиката. Въпреки това не можех да отрека, че в поредицата има потенциал за величие, видим в неща, като бързото и флуидно темпо, както и в силните образи на главните герои...

Преди около година в България се появи нов интригуващ проект, а именно ателието за детска литература, издателство “Горната земя”. Двигател зад него е талантливата писателка Весела Фламбурари, но книгата, с която откриха издателската си програма бе “Съкровище, пищови и южни морета” от Калоян Захариев. Калоян е един от по-познатите съвременни български автори и придоби известност преди време с фентъзито “Ех, магесническа му работа”. Поради инат, мързел и простотия обаче аз дълго време не се бях запознавал с творчеството му, но тази есен се пречупих и преди няколко дни започнах първата книга за ваканциите на Надя и Мартин, детски приключенски роман, който обаче според мен може да се чете с удоволствие и от пораснали читатели...

Преди няколко дни в столичния клуб се състоя премиерата на втората книга от младия писател Михаил Митев – “Между”, която излиза със знака на русенското издателство “Гаяна”. “Между” е продължение на сборника “Фрагменти”, издаден миналата година, но в същото време е самостоятелна история. Тя изисква внимание и съсредоточено четене, за да бъде осмислена, като представя на читателя интелектуално и емоционално предизвикателство.

Никола е младеж, избр...

“Изпитвам страхопочитание към Дан Симънс”, казва Стивън Кинг от корицата на “Лятото на страха”, книгата на именития негов колега, автор на всепризнати произведения като “Хиперион” и “Песента на Кали”. Не знам защо го е направил. Не съм бил в позицията на нито един от двамата писатели, да съм велик, награждаван от световни журита и най-продаван според “Ню Йорк Таймс” (и не само). Не мога и да си представя как бих се почувствал, ако имам считан за класика роман и някой ми окраде сюжета до шушка...

Както може би по-старите читатели на Цитаделата помнят, аз някога не бях фен на Стивън Кинг. Причината затова бе, че имах пуритански виждания за литературата, а откритият начин, по който Краля говори за човешката телесност ми се виждаше циничен. Хората се променят с времето и сега Кинг ми е един от любимите автори, нещо, което доста стресна както приятели, така и роднини. Когато обаче това стана ясно, майка ми каза, че непременно трябва да прочета “Мъртвата зона”, която й направила страхотно впечатление при излизането си на български език в последните години от комунизма...