Петото томче от поредицата Fazbear Fights във вселената на Five Nights at Freddy’s е озаглавено Bunny Call, което звучи супер яко и хубавото е, че наистина е такова, макар точно титулната повест да не ми хареса.
Боб е претоварен от работа баща на три деца, помъкнат от жена си на детски лагер. Сърдит на семейството си, задето не му позволява да си почине и вкъщи, той ги записва за Обаждането на Заека – събуждане много рано сутрин от мъж в зловещ костюм като на аниматроника. Нощният пришълец обаче се оказва по-страшен от очакваното…
Тази повест ме издразни с това, че показа всички негативи на семейния живот, но накрая заяви на читателя, че трябва не само да търпиш, но и да си благодарен, защото ще си доволен, ако успееш да защитиш близките си от убиец. Естествено, но това по никакъв начин не намалява опасността от прегарянето. За мен в тази история Коутън за пръв път си показа тексаските ултраконсервативни ценности и това дойде за сметка на ужаса, което не ми хареса.
In the Flesh е втората повест в колекцията и бързо оправи вкуса ми от първата. Мат е самодоволен програмист, който никога не е доволен от живота, все не се намира жена, достойна за него, приятелите също не са му на нивото. В момента той разработва нова игра от поредицата Five Nights at Freddy’s и макар да се има за гений, сам не успява да я превърти, поради което в пристъп на детинско отмъщение програмира злодея й Спрингтрап, така че да умре. Вместо това обаче Спрингтрап ще се възроди… в самия него.
Впечатляващо е, че тази история е събрана в антология, предвидена за тийнейджъри, тъй като е ужасно брутален телесен ужас, написан в най-добрите традиции на Ричард Леймън и Греъм Мастертън. Толкова гнусен, че е чак върховен.
The Man in Room 1280 слага финал на сборника и е най-добрата от трите повести. Историята ни запознава с отец Блайт, свещеник, който посещава болни хора и опитва да сбъдне последното им желание. Странен случай в зловеща болница го среща с Мъжа от стая 1280, изключително тежко обгорял човек в дълбока кома, който не би трябвало да може да е жив. По някакво чудо свещеникът успява да осъществи контакт с него и разбира, че последното желание на мъжа е да посети сградата на фирма “Фазбеър Ентъртейнмънт”. Сестрите в болницата, които наблюдават този човек от години, смятат, че това е лоша идея…
Много добра повест, напомнила ми класиката “Легион” от Уилям Питър Блати. Атмосферата в болничното заведение, характера на свещеника и паранормалните явления, случващи се около болния са описани върховно. Краят е отворен, но е последван от епилог, който разкрива причината за всички зловещи събития, случващи се в поредицата, така че книгата е доста важна за случващото се.
Като цяло отличен сборник на ужаса, затвърждаващ Five Nights at Freddy’s като водещата поредица в жанра днес.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари