Blue Exorcist

“Синият екзорсист” е аниме от 2011-та година, на което отдавна бях хвърлил око, но чак сега се наканих да гледам. Не съжалявам за това, тъй като макар и със закъснение открих страхотна, трогателна и епична история в оригинален свят, която обръща тропите от класическите филми на ужасите с главата надолу и в същото време е разказана така, че да накара и любителите на истории като “Хари Потър” или сериала “Свръхестествено” да се влюбят в нея.

Рин Окумура е изключително пакостливо и проблемно момче, въпреки, че е отглеждан от свещеници. Неговият брат Юкио никак не прилича на него, макар да е негов близнак и е изключително съвестен младеж, който учи уроците си, занимава се сериозно със спорт и е радост за техния приемен баща, отец Широ Фуджимото. Рин е в другата крайност – нито учи, нито работи, редовно се бие и като че ли едничкото му качество е, че умее да готви. Един ден обаче Рин започва да вижда странни неща и разбира страшната истина, че демоните, с които се бори отец Широ, занимаващ се с екзорсизъм, не са измислени. Нещо повече – самият Рин носи във вените си кръвта на Сатаната, който е неговият истински баща, а единственото, което пречи на адските му сили да се развихрят е древен меч, прибран във вълшебна ножница. Когато Сатаната обаче напада Широ, Рин ще трябва да изтегли меча и да вземе единственото решение, което може да му помогне да не бъде погълнат от демоничната си природа – самият той да стане екзорсист…

“Синият екзорсист”, дело на режисьора Тенсай Окамура и адаптация на поредица от манга комикси, е страхотна и вълнуваща приказка, която преобръща представите за демони и екзорсисти, които имаме от класически хорър произведения като “Заклинателят” и “Поличбата” и вкарва сюжета в рамката за израстването, характерна за повечето аниме истории в момчешкия жанр “шоунен”. Може да се направи сравнение с книгите за Хари Потър поради това, че героят също влиза в специална академия (за екзорсисти), но истината е, че “Синият екзорсист” носи очарователния и неповторим вкус, характерен за японските анимации и макар сюжетът да е различен, най-много напомня на класиката “Железният алхимик”. Началото на сериала е повече от ударно и грабва вниманието на зрителя, после имаме известно, но необходимо забавяне на темпото, за да се запознаем по-детайлно не само с Рин и брат му, но и с другите герои, които населяват света им, а после сюжетът започва да ескалира във все по-апокалиптични конфликти със страховити същества, като последен от всички тях, както може да се досетите, е Сатаната. Той обаче не идва без някои неочаквани предателства, което придава повече пластове на класическия сюжет.

За мен най-силната страна на “Синият екзорсист” са героите и вярата в това, че дори да носиш кръвта на демон, сам взимаш избора дали да вършиш добро или не – тема, която засягам и аз в собственото си творчество. Рин Окумура е изключително жив и чаровен образ, който печели зрителя с характера си, като много добре предава както конфликта си вътре в света, който обитава, така и, извън него, безпокойството, което изпитва всеки тийнейджър по време на израстването си. Неговият контрапункт Юкио е не по-малко интересен и според мен би станал любим на мнозина зрители, с двойнствената си роля на винаги спокоен ментор, която обаче прикрива силните му чувства на приятелство и обич. Много готини са и поддържащите герои, като демона Мефисто Фел, минал на страната на Ватикана, дръзката и непокорна майсторка на меча Шура, трогателната и мила Шиеми, красивият и храбър боец, носещ името на Ангел, старият екзорсист Ширу, както и останалите съученици на Рин. Всички те са направени живи не само от добрия сценарий, който включва идеалното съчетание от много битки, хумор и щипка хорър за вкус, но също и от изключително качествената анимация, както и от прекрасната музика – саундтрака на “Синият екзорсист” е без грешка!

Като цяло това аниме може би ми хареса повече, отколкото предполага обективния поглед, но както знаем, в изкуството за разлика от математиката няма как да не си поне малко субективен, затова аз смело препоръчвам “Синият екзорсист” на всички наши читатели и се надявам историята да ги трогне така, както докосна и мен!