Blackbird е шестият том от поредицата Fazbear Frights, може би най-мрачните истории, разказвани някога във вселената на Five Nights at Freddy’s, мозаечна сага, в която привидно несвързани един с друг сюжети се събират в една ужасяваща страховита картина.
Титулната повест ни запознава с Ноул, симпатичен младеж, който се опитва да прави филм със състудента си Сам. Двамата са замислили хорър за аниматронна играчка, оформена като черна птица и преследваща хора с гузна съвест. Но когато един ден Сам изчезва, Ноул, който в миналото си е тормозил деца в училище, започва да бъде измъчван от видения за чудовището, което двамата са измислили…
Малко дидактична повест, но финалът я осмисля чудесно и прави нещо повече от поредната страхотия.
The Real Jake е чиста драма, която би накарала и феновете на Джон Грийн да заплачат. Историята ни запознава с малко момченце, което умира, болно от рак. То гасне ден след ден в леглото си и единствената му радост са посещенията на Саймън – невидим приятел, който всяка вечер иска да слуша разказите на “истинския Джейк” – какъвто би бил, ако беше здрав. Много тежка история, но честно казано, има нужда от такива, защото тези деца съществуват и темата за тях се избягва, тъй като ни боли от нея. Тях обаче ги боли още повече.
Макар сюжетът в повестта да е реалистичен до последните си редове, възхитен съм от решението на Коутън и екипа му да издигнат точно такова момче в ролята на главен протагонист на цялата сага и то точно по начина, по който са го направили в епилога.
Hide-and-Seek е класическо FnaF повествование. Тоби е момче, обсебено от мисълта да подобри някой от рекордите, поставен от брат му на видеоигрите в “Пицарията на Фреди Фазбеър”. Това обаче не му се отдава и затова Тоби се хвърля отчаяно да постави пръв рекорд в новата игра на “Фазбеър Ентъртейнмънт” – “Криеница”. Когато не успява да я победи, той изпада в пристъп на гняв и я потрошава цялата, без да подозира, че по този начин злодеят й Бони ще тръгне по петите му…
Това е тежка история, защото обхваща множество проблеми едновременно. Първото е обсесията и жаждата да се сравняваме с другите, второто е начинът, по който смазваме близките с непремислени думи, оставящи много повече белези, отколкото предполагаме за възможност, до степен, че накрая да вземат сами най-лошото решение. Мрачен финал, но добре аргументиран драматургично, което го прави въздействащ.
Скот Коутън наистина е създал нещо много специално с вселената на Five Nights at Freddy’s, хорър вселена, еднакво подходяща за потапяне от страна както на новото поколение фенове, не делящи изкуството на игри, филми и книги, така и на ветераните, търсещи носталгично преживяване, което да им напомни за златните времена на Стивън Кинг. Респект за автора!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари