Berserk: Пришествието

berserk advent

Третият филм от “Арката на Златния век” завършва поредицата пълнометражни адаптации по Berserk, макар че историята практически едва започва. За любителите на епичното фентъзи като мен той е изненада, тъй като обръща жанра на кървав хорър. Аз обаче съм фен и на този жанр, затова успях да оценя продукцията и дори мога да я нарека най-силната в цялата трилогия.

Година е минала, откакто Гатс е надвил Грифит в двубой и е напуснал Свитата на Ястреба. За това време от герои те са се превърнали в престъпници, преследвани от армиите на краля. Когато Гатс се завръща, за да помогне на Каска, мечоносецът научава страшната истина, че от една година насам Грифит е пленник и съдбата му е неизвестна. Решен да помогне на някогашния си господар, той повежда опасна мисия за освобождението му. Тя се увенчава с успех, но за съжаление нищо не е останало от някогашния велик лидер, че да поведе Свитата отново – след година на изтезания той е хром и ням, не съществува земен начин, по който да бъде изцерен. Единствената надежда за Грифит е в тайнствения талисман, наречен Яйцето на краля, но когато то попадне в ръцете му, целият свят ще заплаче…

eclipse hellish

От доста време съм забелязал, че някои от най-силните фантастични визии изглеждат плод на мислене, повлияно от психична болест. На малко места това е било така изразено както в третия филм от поредицата Berserk, който в цялата си втора половина изглежда като картина, нарисувана от шизофреник. Не казвам това като критика, а като предупреждение какво може да очаквате. Филмът е много тежък още в началото си, смазващ с това, което е сторено на един красив и горд мъж, а поуката като че ли е, че не винаги можем да съдим злодеите и чудовищата – понякога са оставени без никакъв друг избор за развитието си, свободната им воля е на практика отнета. Пиша тези редове за Грифит, но истината е, че важат до голяма степен и за Гатс, като се затруднявам да преценя кой от двамата има по-трагична участ. При такива драматични събития е лесно да се търси виновник за станалото – Грифит, че не отне живота си в реката, Гатс, че го изостави в края на предишния филм – но самите демони богове, явили им се наяве комай са прави с твърдението си, че такава е била съдбата им. С това Berserk напомня древногръцка трагедия.

За самите паранормални визии е трудно да говоря, без да спойлвам много, но е ясно влиянието на “Хелрейзър 2: Прикован към ада”, филм от поредица, за която авторът на мангата Кентаро Миура не крие, че е фен. В някаква степен историята на Грифит повтаря тази на д-р Филип Чанард, но трагедията е в това, че водачът на Ястребите не извървя този път по своя воля, макар крайният резултат да е същият и тук силната като цяло анимация чудесно го хвана в погледа му след апотеоза – студен и безмилостен като на насекомо. Друго сходство аз откривам със свирепия и брутален фентъзи свят на Warhammer – макар върховния демон на Бездната да няма нищо общо с Кхорн, то останалите три архетипа – манипулатора, подпухналия и изкусителката – повтарят 1:1 Тцеенч, Нергал и Слаанеш. Кой от кого и дали е взаимствал не мога да кажа.

guts and skull king

Останалите герои също получават своята човешка драма, като най-силна е тя при Каска, момичето между двамата силни мъже, обречено да стане жертва в дяволската игра на боговете. Тъжна е обаче участта и на войниците от Свитата, опитали да спасят своя любим предводител, без да знаят, че вече е късно затова. Цялата тази драма е пресъздадена по великолепен начин, споменах вече анимацията, която може да бъде красива както по време на секса в началото на филма или психеделична, когато показва Ада, музиката, тържествена и тъжна (тук отново бих потърсил паралел с втория “Хелрейзър” и саундтрака на Кристофър Йънг), битките, които този път обаче не са толкова епични, колкото илюстриращи влошаващата се психоза на историята. Във връзка с последното, до един момент бях убеден, че тези неща не се случват извън главата на Грифит, но после гледната точка бе такава, че като че ли изключи тази възможност.

В крайна сметка “Пришествието” е страхотно епично фентъзи и едновременно с това мощен психологически ужас. В ревюто си на втория филм се запитах дали има смисъл от толкова мрачни истории – единствената друга от такъв порядък, за която се сещам е Devilman Crybaby – но истината е, че има, поради това, което те ни казват за човешката природа и задето не ни лъжат, както често правят приказките, че всичко ще е наред. Да, хората имат нужда и от това послание, но понякога, а като възрастни и по-често, е необходимо да се признае, че понякога нещата няма да са наред и невинаги е лесно да намериш виновник. Понякога наистина виновна е само злата съдба. Преди да приключи рецензията държа да отбележа и високото качество на българския превод, дело на колега с прякора SonGoku, който е използвал изключително богат и вкусен литературен език, помогнал ми до голяма степен да се насладя на трите филма. Поклон!

А затова дали препоръчвам филма, сами имате глава на раменете си, за да прецените може ли да Ви понесе такава история. Не е за всеки, но за който е, ще я оцени.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  ,

Оставете отговор