Azazil Dugum

azazil dugum

Серията ревюта, посветени на хоръри от Турция продължава! Кратко мое проучване показа, че нашата съседка има дълги традиции в жанра, като смесването на класически тропи с вярвания от ислямския фолклор дава добри резултати, а именно плашещи филми на ужаси, звучащи близко до зрителя.

Синем е млада жена, останала сирак и поради това гледана от леля си и чичо си. Една вечер тя излиза на купон с любимия си Акън, но по пътя без да иска, той сгазва голямо черно куче с колата си. Животното умира и скоро след това момичето започва да страда първо от ужасяващи кошмари, а после и от чудовищни халюцинации. Акън смята, че девойката има нужда от психиатър, докато леля й е на мнението, че няколко дни почивка ще я оправят. Само чичото обаче си дава сметка за същинската заплаха, надвиснала над момичето – над нея витае зъл дух, който няма да се спре, докато не я лиши от живот и разсъдък…

Azazil Dugum доста напомня по сюжет на първия “Семур”, но не е чак толкова добре направен от гледна точка на това, че загадката кой е злодеят е видима от разстояние, така че очакваният обрат няма ефект на шок, а по-скоро на досада. Там, където лентата печели точки е в представянето на виденията, които са доволно отвратителни и смущаващи, а силно удовлетворителен е и финалът, където всеки жъне това, което си е посял – при това представено с много добри ефекти. Без да е забележителен, този филм е идеален, ако ви се гледат ужасийки.

Ревю на Александър Драганов

 

Тагове:  ,

Оставете отговор