Материалът и произведението, което той разглежда НЕ са подходящи за лица под 18 години
Страхът от клоуни е един от най-експлоатираните в жанра на ужасите. Трябва да Ви кажа, че не всички одобряват това, познавах много благороден човек, който бе избрал такова поприще и ненавиждаше старата версия на “То”, популярна във времената, когато говорихме на тази тема. Наистина, Пениуайз на Стивън Кинг е най-известният пример на демоничен палячо в хоръра, но трябва да призная, че той е почти безобиден сравнение с Арт, злодея от филма “В нощта на Хелоуин”, който представям в това ревю.
Сара е млада жена, натоварена със задачата да гледа брат и сестра в нощта на Хелоуин, докато се върнат родителите им. Сред подаръците, които те са получили за празника има и неотбелязана със заглавие видеокасета. Макар детегледачката да не желае да пуска филма, записан на нея, малчуганите я придумват и така на телевизионния екран тръгва първата от три кошмарни истории – за жена, която бива отвлечена докато чака метрото от отвратителен ням палячо. Веднага след това иде разказа за нападение на извънземно, прекъснало всяка техника с присъствието си, а накрая клоунът отново се появява в бензиностанция, от която напразно са опитали да го прогонят. За жалост обаче, злото на видеокасетата бива отприщено с превъртането й…
“В Нощта на Хелоуин” е творба на режисьора Деймиън Леоне, с която той открива поредицата за клоуна Арт и се утвърди като име в жанра на екстремния хорър с много насилие. Той се счита за най-мекия от филмите в серията, от което косите ми настръхват, тъй като показаното на екрана надминава видяното дори в бруталните класики на миналото като “Хелрейзър” и “Тексаското клане”. Безспорно става дума за сръчно направен ужас, носещ омърсена, отвратителна атмосфера, предадена майсторски с ограничен бюджет. Усещането за разложение, предавано от лошия запис на видеокасетата, уродливият грим на Арт, напомнящ истински клоуни престъпници и бруталните сцени на осакатявания, изтезания и убийства запращат зрителя на продукцията направо в Ада. Така може да се каже, че това е хорър за претръпнали почитатели на жанра, такива, на които излизащото по кината не им е достатъчно.
В същото време, подобно на индонезийския Queen of Black Magic от 2019-та година това е един ненужно отблъскващ филм и дори в по-голяма степен изглежда като възхвала на насилието, без никаква поука или послание, самоцелна гняс заради самата гняс, опиянение от абсолютното зло, въплътено в клоуна Арт. Не съм цензор и никога не бих казал дали трябва или не трябва да има такова изкуство. Аз лично обаче не виждам смисъл в него. Не съжалявам, че гледах филма, тъй като действително исках да видя нещо по-твърдо, но и не бих го препоръчал на никого.
Ревю на Александър Драганов
Оказа се, че има и втори филм All Hallows’Eve, отделно от поредицата Terrifier. Той включва подобен сюжет с намерена касетка от млада жена, която съдържа седем кратки филма. Те обаче са много повече тъпи, отколкото страшни и нямат въздействието на първата част, няма го и клоунът Арт, заменен от убиец с маска на тиква. Не препоръчвам.