Фенфиковете за следващото поколение магьосници в “Хогуортс” са моя слабост още от времената, когато американецът Джордж Норман Липърт обяви своето любителско продължение за Джеймс Потър. Оттогава насам освен неговите произведения прочетох още и страхотната сага на Кевин Макафъри (Векин87) за Албус Сивиръс, както и разбира се, сценарият на “Хари Потър и прокълнатото дете“. Харесах всички тези интерпретации на историята и затова не е изненада, че реших да започна още една подобна поредица, дело на авторите Коди и Анди, пишещи под псевдонима Ноа Фантом. Тя е излизала във fanfiction.net и има доста фенове, а дали и аз ще стана от тях, предстои да разберем през следващите седмици, тъй като ми се струва рано да дам категоричен отговор още след първата част, Albus Potter and the Global Revelation, обект на ревюто ни днес.
Хари Потър е победил лорд Волдемор, а няколко години по-късно и последният му велик смъртожаден, придобилият доста странни сили Галън Ингот, загива. Точно тогава се ражда и малкият син на магьосника, кръстен на двамата директори в “Хогуортс” – Албус Сивиръс. Макар в началото да не проявява магическата си дарба, когато тя избухва, става ясно, че момчето има голям талант и той се реализира още при отиването му в “Хогуортс”, където се вижда, че има талант за Трансфигурация и дуели, а не е зле дори и по Отвари. За съжаление обаче по негово време светът на магьосниците е разтърсван от горещ политически дебат, а именно това дали най-сетне да не разкрият съществуването си пред мъгълите. Когато обаче избухват серия терористични атентати, направени с магия, решението може да е извън техните ръце…
Почти всички продължения на “Хари Потър”, включително официалното (“Прокълнатото дете”), страдат от игнорирането на епилога, където Роулинг си написва, че всичко си е наред. Историята на Ноа Фантом не прави изключение, но за сметка на това е много интересна и се отличава от други фикове с някои решения на автора, като например, че той оставя Албус Сивиръс в “Грифиндор” и оттам ролята, която има в училище е съвсем различна, не на аутсайдер, а на фаворит. Политиката на магьосническия свят е интригуваща и добре обяснена, като показва как технологичното развитие на мъгълите би затруднило скриването на цял един свят от тях. Злодеи засега не се появяват, но авторите развиват свои идеи върху света на Роулинг и макар да са нещо ново, засега поне не звучат като кръпки.
Ноа Фантом успява да пресъздаде и уюта на “Хогуортс”, което е едно от най-важните неща за успеха на един фенфик, тъй като ако я няма атмосферата на “Хари Потър”, то съществуването му е безсмислено. И макар лично аз винаги да съм предпочитал откриването на нови светове отколкото заседяването в един, не мога да не отрека, че се почувствах като у дома си, докато четох книжката. Мачовете по куидич, часовете по различните магьоснически предмети, надпреварата между Домовете, усещането за скрита заплаха – всичко това е пресъздадено перфектно. В интерес на истината няма някаква опасна мисия, която да се реши в първата книга и тя до голяма степен се усеща като пролог, но пък шокиращият й финал е написан така, че да посегнеш веднага към втората част. Това планирам и да направя, а какво ще видя в нея, предстои да разберем. Засега съм доволен от старта на историята!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари