Аджин: Полухора

ajin

Отдавна не бях тръгвал да гледам филм заради актьора, но точно участието на Такеру Сато от “Скитника Кеншин” ме накара да си дръпна и “Аджин: Полухора”, още една адаптация на аниме, която обещаваше здрав екшън, този път в наши дни.

ajin nagai

Обикновено след като бъдеш сгазен от камион, животът ти приключва, но за младия лекар Нагай неприятностите тепърва започват, защото той успява да се съживи и с това доказва, че е “аджин” – едва третият от митичните полухора, които са на практика безсмъртни. Правителството се ангажира да го вземе под “опеката” си, което всъщност означава, че ще го ползват за опитно зайче на различни лекарства, обричайки го на ужасни мъчения. Нагай бива освободен от човек на име Сато и неговия помощник Танака. Те също са аджин и жадуват за отмъщение, понеже помнят ясно собствените си изтезания. Нагай обаче бързо открива, че няма желание да си го изкарва на всички хора и това го изправя срещу освободителите му…

ajin fight

“Аджин: Полухора” е здрав фантастичен екшън с изненадващо оригинална идея, която разгръща с изключително зрелищно направени бойни сцени, каквито трудно могат да се видят в Холивуд. Актьорите са избрани по блестящ начин, като Такеру Сато отново показва, че по великолепен начин предава емоцията на силни, но чувствителни и добри мъже, които съдбата изправя срещу неправдата. Останалите актьори също са страхотни, като Го Аяно изгражда по великолепен начин образа на Сато, а красавецът Ю Широта е страхотен и готин като помощника му Танака. Впечатление прави и начинът, по който филмът поставя сериозен морален въпрос като това кога копнежът за справедливост се изражда в жажда за мъст, оставяйки героите да спорят по въпроса, а зрителят – сам да прецени на чия страна е. 

tanaka_liveaction

“Аджин: Полухора” по интелигентен начин намигва на зрителя и с цитати от “Девилмен”, които се виждат още на ниво името на главния герой и преливат в почти директни цитати при начина, по който обществото реагира на появата на безсмъртните. Това обаче е поклон, а не копиране и като цяло двете произведения са много различни, за щастие и в тона си, като “Аджин” не е така депресарско и гадно.

“Аджин: Полухора” е чудесен фантастичен екшън, който показва качествата на азиатското кино. Като зрелище той вече не отстъпва на холивудските блокбъстъри, но има повече зъби и по-малко политкоректност, което го прави по-непредвидим и интересен. Дали е на нивото на трилогията “Скитника Кеншин”? Не бих казал, но я доближава, а и това е достатъчно, за да го гледате.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  ,

Оставете отговор