A Lion Called Christian

A Lion Called Christian

Виждали ли сте видеото за лъва Кристиян? Сигурно сте, дори да не знаете името му. Това клипче плени YouTube през 2008-ма година, като показа как лъв, успешно върнат в дивото, посреща с любов и ласки двамата приятели, които са го спасили като малък от живота в плен. Сега тези приятели разказват подробно тази история от 70-те години с ново издание на класическата си книжка.

Джон и Антъни са две момчета от Австралия, които през 60-те години до Англия, като там попадат в магазин на “Хародс”. Вътре се продава повече от екзотична стока – лъвчета, които по онова време не са били защитени от строгите закони за опазване на вида, съществуващи сега. Двамата решават да си купят момчето от двете животинки, тъй като момиченцето вече е продадено. Дават му името Кристиян и започва тяхната епопея. Първоначално лъвчето е звезда в английски магазин за лондонски мебели, сладко и очарователно (в книгата има и разкошни снимки). Добре, но животното расте и скоро няма да е подходящо за градска среда, меко казано. Джон и Антъни търсят убежище за диви животни във Великобритания, но намират нещо по-добро. Джордж Адамсън е естественик, който има програма за опазване на лъвовете в Кения. Той предлага варианта Кристиян, който е потомство на животни, отглеждани в плен, да бъде върнат в Африка и там да изживее живота си така, както е предвидила природата. Джон и Антъни решават да рискуват и заминават с лъва си, за да видят първите му стъпки сред природата…

“Лъв на име Кристиян” е трогателна книжка, написана с много хумор, макар и не така емоционално като “Замба – Историята на най-страхотния лъв на света“, която също е по действителен случай. Двамата приятели са забавни симпатяги, а историите им с малкия лъвчо са наистина трогателни. По-сериозна е втората част на книгата, която описва трудностите при интегрирането на домашно животно в дивата природа. То върви успешно в случая с Кристиян и макар от един момент следите на лъва да се губят, авторите предпочитат да вярват, че той е успял да изгради свое семейство и е живял щастливо в дивото.

Точно последното нещо мен ме разкъсва. Да върнем животните в природата е справедливо, наистина, макар и самите автори да признават, че зоологическите градини помагат при опазването на някои застрашени видове. Дали обаче отделните индивиди са по-радостни в природата, където техни другарчета умират и постоянно са застрашени от други зверове и бракониери, аз обаче не мога да кажа. Замба си остана със стопанина човек и от това, което прочетох, не е бил нещастен. Кристиян отива в дивото, свободен, наистина, но дали действително е оцелял, при положение, че самия Джордж Адамсън е бил убит от бракониерите? Това не мога да зная. Дори авторите не го знаят.

Въпреки това книжката е хубава и аз не се наемам да съдя Джон и Антъни за избора им. От гледна точка на това какво трябва, той е правилен, а те искрено са убедени, че животното е по-щастливо сред природата. А и срещата им с любимеца им, разпознал ги шест месеца след оставането си в Африка, остава затрогваща:

Ревю на Александър Драганов

 

Оставете отговор