През миналата година разнообразихме фентъзи статиите с материал за две от най-епичните състезания в света на моторните спортове, а именно надпреварата с мотоциклети на остров Ман и автомобилния маратон за “24-те часа на Льо Ман” (въпреки сходството в имената, двете събития нямат нищо общо). Сега се пренасяме от другата страна на океана, за да обърнем внимание на най-престижното състезание в САЩ, поредното издание от което се състоя през изминалия уикенд, а именно “500-те мили на Индианаполис”, известни още и на кратко като “Инди 500”.
Това състезание се провежда ежегодно, като традиционно е в края на май, но тази година бе през август заради коронавируса. Днес то е кръг от шампионата в сериите “Индикар”. Ако не знаете какво е това, най-лесно е да се обясни, че става дума за американската версия на Формула 1, макар определението да не е съвсем точно. Пистата е във формата на овал, като това поддържа постоянно висока скорост, като се има предвид, че е и доста голяма (дължина от 4 км или 2 мили и половина) – един от така наречените “суперовали” в Северна Америка. Победата в “Инди 500” се счита за една от трите най-престижни на четири колела, заедно с успехите на Льо Ман и за Гран При на Монако. Всяка една от тези надпревари символизира различно умение на състезателя. За Монако това е техничността, на Льо Ман се търси издръжливостта. В Индианаполис обаче се оценява може би най-важното умение за един пилот – скоростта.
Спортният комплекс в Индианаполис е построен през 1909-та година. Според градска легенда причина за основаването на състезанието е гневен собственик на “Форд Модел Т”, който се повредил няколко пъти за 500 мили или поне така си спомням, че четох в книгата “Световни автомобилни пилоти”, издавана у нас през комунизма. Според “Уикипедия” обаче първоначално трасето е било домакин на множество по-малки надпревари. Те обаче се радвали на ограничен интерес и затова организаторът Карл Фишър решил да направи едно голямо състезание, вдъхновен от “24-те часа на Льо Ман”. Така през 1911-та година се провело първото състезание за “500-те мили на Индианаполис”, наблюдавано тогава от 80 000 човека. Победител станал Рей Хароун, който спечелил 25 000 долара, огромна за онова време сума и записал името си със златни букви в историята на моторните спортове.
Интересно е да се отбележи, че първоначално пистата е изглеждала като конска, а после бива облицована с тухли, преди да придобие окончателния си вид с асфалт. Един тухлен ред обаче е останал и до ден днешен, заради което тя е известна и като “Брикярд”.
В следващите години интересът към състезанието бил толкова голям, че организаторите се принудили да ограничат стартовата решетка за състезанието до 33 болида, традиция, която се спазва и до днес. Наградата на победителя била увеличена до 50 000 долара и производителите от Европа се включили в надпреварата. 500-те мили станали част от Световния шампионат за производители, автомобилно първенство, съществувало във времената преди Втората Световна Война. Интересно е, че европейците доминират в годините преди Първата Световна Война, а после американците отново взимат надмощие. След края на големите войни, “500-те мили на Индианаполис” биват включени в календара на новия тогава шампионат Формула 1, но на практика състезателите от Европа не могли да пътуват от Америка и така де факто “Инди 500” остава отделно от останалите състезания “Гран При”. Интересното е обаче, че след като надпреварата спира да бъде част от Световния шампионат, европейците започват да идват да карат там. Джим Кларк, двукратен световен шампион във Формула 1, печели и на Инди 500, същото постига и Греъм Хил, също носител на две световни титли. Петкратният първенец Хуан Мануел Фанджо обаче дори не успява да се квалифицира за надпреварата, което показва, че е доста коварна. През последните години Фернандо Алонсо се опитва да повтори постиженията на Кларк и Греъм Хил, засега без особен успех.
Като цяло обаче най-успешните пилоти в състезанието са американци. Ей Джей Фойт печели надпреварата четири пъти, по толкова победи имат още Рик Миърс и Ал Ънсър-старши. От чужденците най-успешен е бразилецът Хелио Кастроневес, който има три победи и заради екцентричния си стил на празнуване, включващ катерене по оградата около пистата, си спечелва прякора Спайдър-мен. Победител в тазгодишното издание на надпреварата стана японецът Такума Сато. Това бе втори успех за състезателя от Страната на изгряващото слънце и го прави може би най-успешният пилот в историята на азиатската държава. Най-успешният отбор пък е този на магната Роджър Пенске, печелил надпреварата цели 18 пъти. “Пенске” са втори и в класацията на производители на шасита, с 8 победи, зад италианците от “Далара” с 20, но те от 2012-та правят автомобилите на всички участници. Сред доставчиците на двигатели първи са “Офенхаузер” с 27 победи, но последният им успех е от 1976-та, а от 1983-та не съществуват, макар още да са популярни сред ретро състезатели. “Хонда” са на второ място с 13 победи.
“500-те мили на Индианаполис” с основание се счита за едно от най-трудните състезания на света. Първата причина затова е в скоростта. През 1911-та година, средната скорост за победителя в състезанието е 119 км в час, нещо внушително за онези години. През 2019 тя е вече 281 км в час – средна скорост. Най-бързото състезание обаче е от 2013-та, когато Тони Канаан печели със средна скорост от над 300 километра в час. На правите скоростта достига над 360 километра. Сами разбирате, че при такова убийствено темпо грешките са възможни, а предвид това, че пистата е оградена от бетонни огради, могат да бъдат и смъртоносни. 58 състезателя са загинали в състезанието за “500-те мили на Индианаполис”, макар напредъкът в безопасността да е такъв, че през новия век няма смъртни случаи. Въпреки това, една лека грешка те вади от надпреварата, правейки болида на хармоника.
Освен всички тези трудности, “Инди 500” е и доста дълго състезание, тъй като се покрива огромно разстояние – 804 километра. Днес това отнема над три часа, в което пилотът трябва да стои на пистата срещу 32-ма свои съперници, да запази концентрация, като не се удря в тях или в стената и да изчисли внимателно какъв разход на гориво и гуми прави, така че да не влиза прекалено често в бокса за презареждане и да не изгуби шанс за крайния успех. В историята на състезанието нерядко има случаи, в които костенурката побеждава заека с по-добра стратегия, досущ като в баснята на Лафонтен. Не липсват и драми, в които последната обиколка и дори последният завой решават кой ще спечели, а разликите като цяло са малки.
“500-те мили на Индианаполис” са наистина легендарно състезание и има защо да събират над 200 000 зрители по трибуните и милиони пред малките екрани. Надяваме се с тази статия да сме събудили интереса ви към него и да гледате някое от предишните му издания в YouTube, а през следващата година вече да сте фенове!
Статия на Александър Драганов
Последни коментари