25-то издание на гласуването за Книга на годината

За 25 път Националният клуб за фентъзи и хорър “Цитаделата” организира гласуване в най-старата си и престижна категория, а именно тази за Книга на годината. Бляскавият дебют “Алхимизирани” от СенЛинЮ се бори за титлата срещу излезлият от забвението шедьовър “Дарт Плегиъс” от Джеймс Лусино и вечната класика “Хари Потър и Огненият бокал” на Дж.К. Роулинг. Гласуването е до утре в 12ч:

По-долу може да прочетете повече за ПРЕТЕНДЕНТИТЕ…

Хелена Марино се събужда в свят, излязъл като от най-лошите ѝ кошмари. Паладия — градът, където е станала алхимик — е превзет. Люк Холдфаст, героят, в когото всички са вярвали, че ще ги спаси, е загинал. Злият некромант Мороу е взел властта, а върховният губернатор налага волята му, като екзекутира всеки, носещ пламъка на някогашната съпротива. В този свят ходещите трупове, някога върховна ерес, вече се възприемат като нещо нормално.

Марино е дадена на губернатора, който има задачата да върне изгубената ѝ памет, а също и да създаде дете с идеалната магическа кръв — макар че това е една от малкото милости в ежедневието ѝ. Имението на Кейн Ферън изглежда като къща, обитавана от призраци — под владението на убиец, чиято душа е белязана от сенките на миналото, чийто баща обитава тялото на мъртвец, а жена му е луда. Губернаторът се опитва да измъкне спомените на Хелена, сякаш всеки път, когато не е на мисия да убива. Но това, което ще се разкрие, когато лечителката върне паметта си, е неописуемо…

„Алхимизирани“ е внушително постижение във фентъзи жанра — шеметен дебют, показващ, че на литературния небосклон се е появил изключителен нов талант в лицето на СенЛинЮ. Цялото ми ревю може да прочетете ТУК!

“Плегиъс”  не разчита на нон-стоп екшън, за да привлече вниманието на читателите си. Това е бавен политически трилър, наситен с детайли и персонажи от Разширената Вселена, обясняващ подробно това, което по-късно ще се случи във филмите. Разбираме, че Ситите никога не са се крили в някоя черна пустош,  те са били винаги наяве, водейки двойнствен живот, оформящи съдбата на милиарди с финансови и политически решения, подготвящи се за решителния момент, в който ще вземат властта в Републиката и ще унищожат джедайския орден.

Запознаваме се с публичното лице на Дарт Плегиъс – Хего Дамаск, Магистър от света на Муунинлист, уважаван банкер, същество, чието финансово влияние съперничи на мощта му в Тъмната страна на Силата. Научаваме за неговия интерес към мидихлорините и оформянето на живота, изумяваме се от откритията, които прави. Но нито едно от тези открития не е толкова знаменателно, колкото едно арогантно, жестоко 17 годишно момче от Набу, благородник на име Палпатин…

“Дарт Плегиъс” е изключителна. Това е събитие, истинско пиршество за феновете на сагата. Цялото ми ревю може да прочетете ТУК!

Преди началото на четвъртата си година в “Хогуортс” младият магьосник Хари Потър се чувства идея по-добре от преди. Заплахата от освободения Сириус Блек кара ужасните му роднини от семейство Дърсли да се държат по прилично, приятелите му изпращат тортички, които той тайно похапва, а досадният му братовчед Дъдли е подложен на диета. Освен това предстои финала на Световното първенство по куидич, събитие, което момчето няма търпение да посети, а след това го очаква уникално предизвикателство през учебната година. Хари ще бъде включен в него изненадващо и за самия себе си, а всичките му умения ще бъдат подложени на върховно изпитание в серия от три изпитания, предизвикателни и за по-големи вълшебници. Наградата, която го чака в края обаче за жалост не тази, на която се е надявал…

Понеже и за първите части от поредицата мога да кажа, че са шедьоври, думите наистина не ми достигат, за да опиша колко много ми хареса “Хари Потър и Огненият бокал”. Поредицата определено печели от израстването на героя, чиито преживявания стават по-дълбоки, а сюжетът в синхрон с това е вече по-сериозен, по-мащабен, включва още повече персонажи и започва да повдига завесата над по-широкия свят на магьосниците с неговата история, интригите, които го измъчват, миналото, което не е преодолял и ще се превърне в страховито бъдеще.

“Хари Потър и Огненият бокал” е великолепно, пищно фентъзи блюдо, поднесено от виртуозния шеф на жанра Дж. К. Роулинг. Цялото ми ревю може да прочетете ТУК!

За категорията

Наградата за Книга на годината се връчва от Националния клуб за фентъзи и хорър за пръв път през 2001 година, когато неин пръв носител става “Игра на тронове” от Джордж Р. Р. Мартин. В десетилетията след това по четири награди са печелили Дж. К. Роулинг и Стивън Кинг, а над всички с пет е Рик Риърдън. Миналата година за пръв път в най-престижната ни категория победи книга-игра, а именно “Сърце от лед” на Дейв Морис. Кой ще го наследи за юбилея ни? Вие решавате!