от Делиян Маринов
Вървях по мрачния тунел, а светлината постепенно оставаше зад гърба ми.
Не съм сигурен дали чувах или по-скоро усещах учестеният си пулс. Сърцето ми хлопаше така сякаш искаше да излезе от гърдите ми.
Забързах крачка, оглеждайки се боязливо. По неравните стени на пещерата имаше издраскани символи, напомнящи ми смътно за оскъдната страничка в учебника по история, където беше вместен кратък урок за античните цивилизации...
Прочетете още
Последни коментари