Тези дни, в началото на новата година, ми се причете фентъзи. Но не какво да е фентъзи – а такова, като от моето детство, когато за пръв път бях запленен от магията на жанра, от книги като “Властелинът на пръстените” и “Хрониките на Нарния”, като “Мечът на Шанара” и “Белгариад”, истории за чудни приключения из далечни земи, за героизъм и за израстването, за епични битки между Доброто и Злото. Навремето целият жанр бе такъв. После нещата се промениха, част от читателите израснаха и посегнаха към произведения, отговарящи повече на опита им от горчилката на живота, като “Игра на тронове”, а новото поколение бе различно и вдъхновено от “Хари Потър”, тръгна да оправя света напук на възрастните с герои като Пърси Джаксън или Ловците на сенки...
Прочетете още
Последни коментари