от Петър Петков
Винаги съм гледал на смъртта, като край на всичко. Без повече проблеми, болка, подлудяващи ума мисли, и тъй необходимата, според някои горчилка на живота. Просто край, завършващ с агония на тялото и черно покривало над ума…
– Пристигнахме! – крясъкът на кочияша и рязкото спиране на колата, буквално ме изтръгнаха от мислите ми и техния жалък комфорт от който, за пореден път, съм лишен.
В моменти, като този, имам усещането, че съм обречен нивга да не се насла...
Прочетете още
Последни коментари