от Васил Мирчев
Пътят на душата ми, дълъг е той – и ми се струва, че съм изживял няколко живота… О, Птицо черна, да знаеш как силно кънтяха тези думи на Христофоров в съзнанието ми. Тогава, когато гъстата и топла течност се стичаше по ръцете ми, еднички тез слова на Яворовия герой се появиха в ума ми. Само за това можех да мисля, докато лежах под тихия пролетен дъжд. Дъждец, който може да бъде описан само с популярното стихче: с тихия пролетен дъжд колко...
Прочетете още
Последни коментари