2003-та:
Годината на Фентъзи
Автор: Sparhawk
Миналата Коледа бях предсказал, че 2003-та ще бъде най-силната година в историята на жанра “Фентъзи”. Мисля, че не сбърках. Старите автори до един изкараха нови книги, но и новите не ги гледаха безучастно, като от сблъсъка на поколенията печелят само читателите. Радостно е, че и у нас бяха публикувани стойностни неща. В същото време “Властелинът на Пръстените” срива рекорд след рекорд във филмовите бокс-офиси, а “Warcraft III” показа, че и сред компютърните игри жанра “Меч и Магия” няма никаква конкуренция.
В тази статия обаче основно внимание ще обърнем на книгите, тъй като те са най-ключови за развитието на фентъзи. Трудно би било да се каже, кой е романът на годината. А това е и най-хубавото. Защото значи, че на пазара има много и стойностни неща. Единствения проблем е, че човек трудно би могъл да прочете всичко.
Може би най-сериозният кандидат за книга на годината е “Хари Потър и Орденът на Феникса” от Дж. К. Роулинг. Петия том от приключенията за момчето магьосник продаде убийствените 50 милиона бройки, което прати в миналото всичи рекорди. Отделно от това книгата се и оказа много добра – авторката умело разви характерите си, смрачи атмосферата в поредицата и накара цял свят да се затвори по стаите си в часовете и дните след 21 юни (деня на международната премиера), та да разбере как Хари се измъква и този път от капаните на лорд Волдемор.
Но Хари далеч не е единствения претендент за титлата, нито пък единствената дългоочаквана книга. “Кръстопътища по Здрач” от Робърт Джордан, 10-тия том от вече свръхмащабния епос за “Колелото на Времето” също бе разграбен от книгоманите. Стана ясно и, че макар и бавно, Последната Битка приближава. На главните герои обаче ще им е бая трудно да оцелеят от нея, предвид изненадите, които Тъмния им е подготвил.
За пръв път от 10 години Дейвид и Лий Едингс започнаха сага. Това стана с романа “The Elder Gods”, с който започва величествената тетралогия “The Dreamers”. Майсторите на епичното фентъзи този път ни разказват за две поколения божества, над които е надвиснала страховитата заплаха на Влагхът – зло и древно създание, което иска да унищожи хора и богове, замествайки ги със създадени от него инсекти.
Ново начало дава и Тери Брукс, само, че за любимата поредица “Шанара”. В “Jarka Ruus” той определено съчетава най-доброто от книгите си досега – магия, приключение, симпатични герои, лукави злодеи, подлост, загадка… както и един вълнуващ поглед върху света си, който го разширява значително.
Като става дума за приключения на любими герои, в любими светове, не може да не споменем и Р. А. Салваторе, който в “The Lone Drow” радва феновете си с още приключения на любимеца Дризт до Урден. Салваторе успя и триумфално да завърши “Demon Wars” – сагата, слагайки и точка с “Immortalis”, където нещастните му добри герои се оказват между чука и наковалнята – докато от едната страна демоничния Айдриан и злия му съветник Маркало де Унеро (един емблематичен злодей) решават да завладеят света, от другата ненормалния Ятол Бардох строи страховити бойни машини, с които да върне прежната мощ на пустинния Бехрен.
Още доста утвърдени автори напускаха книги – Тери Гудкайнд (“Уязвимата Империя”), Дейвид Гемел (“The White Wolf”), Маргарет Вайс и Трейси Хикман (“Journey into the Void”), Оуън Колфър (третия “Артемис Фоул”), Ан Макафри, Орсън Скот Кард, Тери Пратчет, Тад Уилямс и т.н.
Още по-радостното обаче беше, че и новите имена в жанра оголиха зъби и доста сериозно се налагат в жанра. Един такъв автор е Робърт Станек, титулован от феновете си като “Толкин на Новото Хилядоление”. Романът му “Kingdom Alliance”, който е трета част от поредицата “Ruin Mist” бе оценен високо във всички възможни он-лайн класации. Друг такъв автор е преподобния отец Греъм Тейлър, чиято дебютна книга “Shadowmancer” успя да продаде стотина хиляди бройки в Англия при все лютата конкуренция на “Хари Потър”. Не може да не споменем и Ашок Банкер, който дръзна да претвори една от най-старите поеми в света – “Рамаяна” – на фентъзи. Това той стори с “Prince of Ayodhya”.
Но сред новите автори, а май и изобщо, името на годината е това на 19-годишния Кристофър Паолини. Момчето, което е внук на италиански емигранти, сътвори едно от най-брилянтните неща излизали напоследък. Става дума за първия му роман “Eragon”, който поставя начало на трилогията “Inheritance”. Тази величава приказка за елфи, дракони и битки омагьоса както новите фенове на жанра, нароили се покрай филмовата трилогия за “Властелина на Пръстените”, така и старите читатели, най-сетне видели алтернатива на утвърдените имена.
На този фон нещата у нас може и да изглеждат скромно, но всъщност не е така. Може би най-хубавото нещо е включването на “Инфодар” сред фентъзи-издателствата. Те дадоха на родния читател легендарната трилогия на Р. А. Салваторе “Долината на Мразовития Вятър”, запълвайки една огромна празнина в нашия пазар. Това обаче не омаловажава постигнатото от традиционно силните “Бард”. Освен “Кръстопътища по Здрач” и “Сказание за Острова на Магиите” на Л. Е. Модезит – младши, те впечатлиха феновете най-вече с “Леговище от Кости” на Дейвид Фарланд, което излезе у нас два месеца преди щатската си премиера. На ниво бяха и от ИК “Елф”, чиито най-голям хит тази година безспорно беше класиката на Андре Нортън и Мерседес Лаки “Проклятието на Елфите”.
Разбира се, имаше и още хитове, герои и събития, но за да ги опиша, ще ми трябва цяла книга. Затова само пожелавам – Честита Нова Година с още нови и хитови заглавия!
Последни коментари