1984

1984 orwell bog

Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице — завинаги.

1984 e научнофантастична антиутопия, дело на британския писател Джордж Оруел. Той я написва в края на 40-те години, малко преди смъртта си, като отправя смразяващо предупреждение към бъдещите поколения, описвайки тоталитарно общество, в което отделната личност няма никаква власт – дори на мисълта. Мнозина считат тази книга за най-великата или поне най-важната, писана през 20-ти век.

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

През 1984-та година Уинстън Смит е гражданин на Океания, могъща държава, която обхваща някогашните Великобритания и САЩ. Той членува в периферията на Партията, която управлява страната и се занимава с поправка на историята. Всяко нещо, което пише, трябва да отразява повелите на Големия брат, мистичния вожд на Океания, ако нещо в миналото противоречи на сбъдналите му се планове в настоящето, то трябва да се коригира. Смит вътрешно намира Партията за отвратителна, но няма никакъв начин да изрази това си чувство, тъй като всяко негово действие се наблюдава от телекраните, които следят строго обитателите на Океания. Държавата е вплетена във война с други две геополитически образувания, Истазия и Евразия, като е на страната на втората срещу третата или обратното, човек никога не може да бъде сигурен, тъй като официалната пропаганда твърди, че войната е една и винаги е била една. Когато в Смит се влюбва младата и пламенна Джулия, той ще опита да избяга от всевиждащото око на Големия брат и да се присъедини към бунта на Братството, предвождано от мистериозния Голдщайн, някогашен партиец, който днес е мразен от всички. Ключ към това се оказва мистериозния О’Брайън, стар интелектуалец, който знае повече, отколкото показва…

1984 orwell

По принцип не съм фен на антиутопиите, които са изключително депресиращ жанр, но реших да прочета 1984 по две причини – първо защото харесах много “Фермата на животните” от същия автор и второ, защото съвременният свят малко започва да заприличва на антиутопия. Не останах разочарован. 1984 е смазваща книга и макар да е писана преди десетилетия е хванала най-тревожните тенденции в обществото, на които ставаме свидетели в наши дни. Постоянното видеонаблюдение на населението, новият опростен език, който трябва да направи дори мисълта за съпротива невъзможна, развлекателната индустрия, удовлетворяваща най-ниските страсти, пренаписването на историята, изличаването на фактите и личностите, които са “престъпмисъл” или както бихме казали днес, “политнекоректни” – двете понятия са сякаш взаимнозаменяеми. Встрани от това книгата е написана майсторски, описва точно толкова, колкото трябва, за да създаде жива картина в ума на читателя, но без да го отегчава, с герои, които са обикновени хора – пленници на чудовищен, невъзможен свят, динамични диалози и злокобен антагонист – левият партиец, повярвал си, че е станал Бог и може да контролира всяка действителност.

— Ние сме покойници — промълви той.

— Ние сме покойници — послушно повтори Джулия.

— Вие сте покойници — изрече стоманен глас зад тях

1984 е била написана от Джордж Оруел като предупреждение за бъдните поколения, да внимават в какво се превръщат, за да не заживеят в самия Ад на Земята. Песимистът в мен казва, че не сме го чули или не са ни позволили да го чуем, че вече е късно и е въпрос на време навсякъде да се възцари “ангсоц” – такова е името на тоталитарната идеология в романа, ехо от която аз виждам в днешните движения за “социална правда”, наказващи строго всяко инакомислие. Но човекът се надява малките неща, които са “престъпмисъл” в книгата – приятелството, любовта между мъжа и жената, разходките сред природата, удоволствието да четеш книга пред огъня на камината – да издържат и да се окажат преграда, която да ни позволи да опазим свободата си.

book_cover_1984

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  ,

Оставете отговор