Когато бях малък, една от любимите ми книжки беше “101 далматинци” на Доуди Смит. Моята баба, светла й памет, обичаше да ми чете от нея на вилата в Панчарево, която тогава имахме. По-късно гледах филмите на “Дисни”, а още по-сетне позабравих историята, но сега, когато ИК “Рижко” й направи ново издание, носталгията ме накара да си припомня този наистина вечен детски роман.
Семейство Душкинг са симпатични мъж и жена, лишени от финансови проблеми, поради което и живеят доста безметежно със своите далматинци – Понго и неговата кучешка съпруга Мисис Понго, наричана за удобство просто Мисис. Щастието в дома им е пълно, когато се раждат и прекрасни малки кученца, толкова много, че трябва да се викне още една женска на име Пердита, така че да може всички да се откърмят. За жалост обаче съседката на семейство Душкинг, носеща незабравимото име Злобара де Мон, не обича животните, а само кожите им. Тя отвлича далматинчетата, за да си направи палто и ръкавици от тях. Но когато Понго потърсва помощ от останалите кучета в Англия по време на вечерния лай, те му разкриват къде може да намери рожбите си и двамата с Мисис се отправят на изпълнено с опасности пътешествие…
Обикновено човек трябва да има едно наум, когато се връща към любими книги от детството – натрупал е житейски опит, а за съжаление с него и цинизъм, който му пречи да оцени чистотата на обичано произведение от невръстните си години. За мен обаче “101 далматинци” не е мръднала и докато я четох изпитах абсолютно същото удоволствие, каквото и като дете, когато слушах историята, сгушен в прегръдката на баба. Доуди Смит е невероятно умел автор, а Жечка Георгиева е направила фантастичен превод, така че книжката се чете, дето се вика, сама. Героите са изключително симпатични и оживяват лесно във въображението, тъй като далматинците са красива порода. Приключенията са забавни и интригуващи, като носят в себе си усещане за уют, особено когато Понго и Мисис са на гости на престарелия шпаньол, който ги гощава с препечени филийки, намазани с масло и чай. И макар лошите герои да не са толкова важни за едно детско произведение, Злобара де Мон е много добре измислен и запомнящ се персонаж.
Като обобщение мога да кажа, че от любимите детски книги като че ли само “Билбо Бегинс” на Толкин ми е доставял такова удоволствие като препрочитане. “101 далматинци” е великолепна приказка и се радвам много, че благодарение на новото издание едно младо поколение ще се докосне до магията й.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари