Хауърд Лъвкрафт

Хауърд Лъвкрафт


Author: Darth Sparhawk
Date: 20.05.2008

Признат от Стивън Кинг за най-великият автор на ужаси на всички времена, Хауърд Филипс Лъвкрафт е изключителен творец, чието име със сигурност стои редом до това на Толкин и приятелят му Робърт Хауърд в златните редове на родоначалниците на фантастичния жанр.
Лъвкрафт е роден на 20 август 1890 година в град Провидънс, а животът му е почти толкова зловещ, колкото историите, които написва. Баща му полудява още докато Лъвкрафт е съвсем млад и той бива отгледан от майка си, лелите си и дядо си. Именно дядо му разпалва у младия тогава автор интереса към неизвестното, разказвайки му вълшебни приказки, старогръцки митове и – което е особено важно – призрачни истории.
Лъвкрафт пораства болезнено стеснителен и не успява да влезе в университет заради проблеми с математиката, а иначе е мечтаел да стане астроном. Той обаче е изключително ерудиран и образован човек с голям интерес към фантастичното и плахо започва да пише за списание “Weird Tales”, като разказите му стават класика, макар и не незабавно.
Творчеството на Лъвкрафт показва една враждебна, чужда вселена, населена с неописуемо могъщи и враждебни създания; който се опитва да разбере света около себе, най-често полудява. Макар авторът никога да не се принизява до нивото да пише гадории, разказите му ужасяват поради майсторския стил, с който работи автора, използвайки изключително богат речник и преднамерено старинен английски стил – макар самият той да е американец, Лъвкрафт остава непоправим англофил.
В творчеството си той измисля някои от най-кошмарните артефакти на жанра на ужаса, като демоничният бог Ктхулу, спящ в морските глъбини или отвратителната книга Некрономикон, с която се призовават мъртвите и за която авторът твърди, че му се е явила насън.
За съжаление въпреки гения си Лъвкрафт остава изключително нещастен човек. Близкият му епистоларен приятел Робърт Хауърд се самоубива, а майка му след време също полудява; зад гърба си Лъвкрафт има и един неуспешен брак, а поради това, че живее в кошмарното време на Голямата Депресия, авторът никога и не забогатява.
Лъвкрафт почива от рак на 15 март 1937 година, но творчеството му остава вечно. Нерядко на гроба му ръка на фанатизирани фенове изписва думите от страховития разказ “Безименният град”:
“Не е умряло туй, що вечно ще остане —

дори смъртта умира в безброй епохи странни.”
(превод Любомир Николов)

 

Оставете отговор