Моника Колчевска – Kelevra

Моника Колчевска – Kelevra

 

Author: Jack1600
Date: 20.04.2009

Photobucket

Миналата година на голям екран излезе филмът „Здрач”, екранизация по романа на Стефани Майър, първата част от вампирската сага на писателката. Още преди излизането на лентата, филмът събра почитатели и възбуди интересът на феновете към известните книги. В България беше започнат фен превод на поредицата, заедно с цял нов форум за почитателите на „Здрач”. За нас е удоволствие да ви представим ексклузивно интервю с Моника Колчевска, първата българска преводачка по Майър, която любезно се съгласи да отговори на въпросите ни, специално за „Цитаделата”.

Здравей, Моника. Почитателите на вампирската сага те познават като Kelevra – момичето, направило първият български фен превод по поредицата от романи на Стефани Майър – „Здрач”. От къде се запали по книгите и какви бяха първите ти впечатления?
Привет. Миналата пролет открих книгите по доста необичаен начин – докато си търсех аватарчета из един сайт, попаднах на много цитати от книгата и снимки на актьорите. Отначало останах кой знае защо с впечатлението, че това е някакъв вампирски сериал и реших да го проуча в IMDb, понеже веднага разпознах Робърт Патинсън (като един Хари Потър фен-ветеран). Установих две неща – че това е филм и, че е базиран на роман. Самите цитати, които феновете бяха използвали за аватарчетата ми уловиха вниманието и си намерих първите три книги в интернет (четвъртата още не бе излязла), прочетох ги за по-малко от три дни и понеже честно казано нямам опит с любовни романи, може да се каже, че това е първата модерна любовна история, която чета и… да, момиченцето, гушнало розово мече вътре в мен определено писукаше от вълнение.
Photobucket
Според теб кои са основните теми засегнати в творбите на авторката? На какво набляга тя и какво послание носят книгите й?
Вечната и безусловна любов е само глазурата на «Здрач». В пълнежа има саможертва, семейни отношения, приятелства и едно изследване на тъмната и светлата страна от характера на дадена личност и пътя, който тази личност решава да поеме. Колкото до посланието, всеки един от нас може да намери точно това напътствие, от което се нуждае. Лично аз виждам в историята на Едуард и Бела философията на родителите ми – “щом сме двама, страшно няма”.
Кое прави историите толкова четени – стила, атмосферата или просто дълбочината на човешките мисли и чувства, така умело представени от Майър? Какво намира в тетралогията обикновеният читател? Смяташ ли, че интересът към нея ще продължи и за в бъдеще?
Стилът на Майър е доста лесен за усвояване, самата атмосфера във Форкс е достатъчно мрачна и мистична, за да подсили настроението. Колкото до самата история – мисля, че това, което я прави толкова четена е, защото отдавна не е имало любовна история, която да вълнува сърцата на хората. Преди векове това е било историята на Ромео и Жулиета, на Елизабет Бенет и господин Дарси. През миналият век е било любовта между Ред и Скарлет, доктор Живаго и Лара. През 21 век единствените “модерни” любовни истории се развиват в сериалите, но не и в книгите. Затова “пристигането” на Едуард и Бела в нашият високотехнологичен свят е свеж полъх и малко носталгия по старите времена, когато нищо друго не е било от значение освен любовта на живота ти. Така че докато хората продължават да се влюбват, книгите ще продължават да бъдат четени.
Photobucket
Какво мислиш за взаимоотношенията между Бела и Едуард – смъртното момиче и безсмъртния вампир? Възможно ли е да обичаш някого толкова силно, че да пренебрегнеш всичко останало и да се отдадеш напълно на него? Каква е цената за това деяние и как трябва да бъде заплатена тя?
Факта, който винаги много ме е натъжавал, докато чета книгите е, че Бела и Едуард не могат да бъдат заедно като човешки същества. Някакси тяхната любов би била по-ярка, по-драматична, ако бяха вкопчени в малкото време, което имат заедно на тоя свят и несигурността какво би могло да ги раздели. И все пак, това че Едуард е мистично същество не омаловажава техните чувства. Все пак, за какво се раждат хората на земята? За какво биха живели? За какво биха умрели? Един отговор на тези три въпроса: любов. Човек е на тази земя, за да обича, да живее за тази любов и да умре за нея. Всичко друго е преходно.
Мнозина определят „Здрач” като новият „Хари Потър”. Доколко това сравнение е уместно и какви са разликите между двете?
Не мисля, че двете поредици могат да бъдат сравнени по какъвто и да е начин, освен като изключим факта, че и двете са много нашумели и с много фенове. Като доживотен Хари Потър фен и лоялен почитател на Здрач, трябва да заява, че има големи разлики между двете. Докато в Здрач централната тема е любовта и саможертвата, която правят героите за нея, в Хари Потър гамата от чувства и теми е далеч по-богата. Докато темата за злото и доброто е засегнато тук таме, то при Хари Потър е една от водещите теми.
Разликата между стиловете също се набива на очи – докато Майър улавя тинейджърският сарказъм, Роулинг е доста по-веща с всеизвестният британски хумор.
Може би тук е мястото да споменем, че пълните с хормони тинейджърки биха предпочели красивият, снажен Едуард пред очилатият, кльощав Хари. Но пък, феновете на теория познават Хари от единайсет годишен и са наблюдавали развитието на личността му и причините за това в продължение на десет години. Докато в Здрач Бела ни е предоставена такава, каквото е. Защо е толкова саможива, защо се държи по начина, по който се държи? Не знаем, просто сме наясно, че такъв й е характера, докато при Хари можем да посочим точните случки и причини.
Коя сцена от поредицата се е запечатала най-силно в съзнанието ти? Кой е любимият ти момент?
Не знам защо, но винаги най-голямо впечатление ми правят сцените между Алис и Бела, не мога да посоча какво точно ме пленява в тях. Любимият ми момент, незнайно защо, е момента когато Бела за пръв път зърва семейство Кълън в училищната закусвалня, а най-любимият ми момент е когато Бела влиза в кабинета по биология и Едуард се дръпва далеч от нея и се държи странно и – първият й инстинкт е – да помирише косата си дали не мирише на лошо.
Photobucket
Какво е мнението ти за филмовата екранизация по първата част? Какви очаквания имаш за предстоящият „Новолуние” и ще бъдат ли оправдани според теб те?
Бях повече от доволна, че филма се придържаше доколкото е възможно колкото се може по-близо към книгата. Одобрявам и факта, че действието е по-динамично отколкото романтичното настроение в книгата, защото всички момчета, които познавам, са се запалили именно от екшъна във филма. В Новолуние изгарям да видя как ще представят приятелството на Джейк и Бела; да видя вълците, да видя как Бела кара мотор и, разбира се, Волтурите. Тези сцени, разбира се, ще присъстват във филма, но всеки от нас си ги представя по различен начин, така ще е интересно да видим кой от феновете ще се окаже най-близо до истината.
Photobucket
Скоро в България ще излязат „Затъмнение” и „Зазоряване”, последните две книги от сагата. Би ли споделила накратко за тази част от хората, които все още не са се докосвали до тях – какви са главните мотиви и какво значение ще имат те за развръзката?
Ще спомена само, че американците масово фаворизират “Затъмнение”. Честно казано, не съм наясно защо. Ако ме накарате да ви преразкажа книгата, ще се сетя само за една част в началото, една сцена от средата и какво става накрая, но ще си нямам и на идея как всичко това е направило една книга толкова обемна. Това, което трябва да знаете е, че в третата книга си имаме любовен триъгълник и Бела е поставена пред избор – приятелство и човешки живот, или вечна любов? Четвъртата книга е възприемана по различен начин от много хора. Без да ви издавам какво се случва, ще ви кажа само аз какво почувствах – объркване, изумление, тотално спукване от смях, вълнение, пълно вцепенение и тихо въздъхване (не задължително в този ред на мисли).
От твоя гледна точка какви същества са вампирите? Харесваш ли историите за тях и образът им като цяло?
Обичам историите за зли вампири и измежду тях един вампир, който се разкайва за това, което е. За вампири в стила на Ан Райс, не толкова като тези на Кинг. От съвсем малка си бях изградила един по-скоро купонджийско рокерски образ за вампирите от един филм с Кийфър Съдърланд, където мотото на вампирите беше – “Party all night. Sleep all day. Never grow old. Never die. It’s fun to be a vampire. ” (“Купонясвай цяла нощ. Спи по цял ден. Никога не остарявай. Никога не умирай. Забавно е да си вампир.”)
Голяма част от потребителите на сайт „Цитаделата” открито харесват и подкрепят филма и романите за Бела и Едуард. Голяма част от тях са чели и преводите ти. Можеш ли накратко да ги поздравиш и да им кажеш нещо за довиждане?
Здравословейте! Всички вие, които посещавате “Цитаделата” и The Forbidden Fruit сте невероятно сплотена и уникална общност! Интересите ви са толкова разнообразни, че дори и да сте почитатели на една и съща поредица (като Здрач например) ви прави една завършена утопия и аз искрено ви се радвам! Live long and prosper!

Photobucket

Посетете форумите на Forbidden Fruit !

Оставете отговор