Кристиян Малинов

Кристиян Малинов

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 18.11.2013

 photo 66fbb5a2-6170-4275-be68-625dff48cb4c_zpsb1f32a53.jpg

Кристиян Малинов е сред най-обещаващите таланти на българското фентъзи. Той е автор на поредицата “Недосегаем”, от която досега са излезли две книги – “Недосегаем” и “Прераждане”. Крис се съгласи да даде интервю за “Цитаделата” по случай излизането на втората книга от серията. Ето какво сподели той пред сайта!

Здравей, Крис, преди всичко искам да ти благодаря, че се съгласи да дадеш интервю за сайт “Цитаделата”. Преди да започнем с творчеството ти, бих се радвал да се представиш с няколко думи. Кой е Кристиян Малинов?
Здравейте, радвам се, че давам интервю за Цитаделата. Кристиян Малинов… Хм, скучна личност. Въпреки че съм сигурен, че ако попитате някого, той ще отрече това да е така по простата причина, че съм забавен в неговите очи, но мога да ви уверя, че аз съм мързел и скука в най-чистия им вид. Това ми е фамилията – Кристиян Малинов Скуката.
. Кога и как започна да пишеш и какво те насочи към жанра фентъзи?
Отдавна, още преди 3-4 години. Тогава започнах една трилогия, която така и не успях да завърша, защото към края на третата книга се роди идеята за „Недосегаем” и напълно изоставих стария си труд. Мислех да се върна към довършване на трилогията, но вместо това взех някои елементи от там и просто ги добавих към „Недосегаем”; Роузи, гаджето на главния герой, е от трилогията. Мисля, че се вписва много по-добре в тази поредица.
“Недосегаем” е първата книга от твоята поредица. Как би представил книгата на някой, който не е чувал нищо за нея?
Бих му изпратил анотацията, както и 2-3 хубави ревюта, после бих отговорил на всички въпроси, които има към мен. Е, не на АБСОЛЮТНО всички, но поне тези, които не издават прекалено много от тематиката. Доста хора са ме питали така и този метод помага.
Главният герой в историята, Крис, носи твоето име. Каква част от себе си вкара в този образ?
Ъх, ужасно голяма част, за жалост. Исках да страня от себе си, но се провалих, признавам. Аз не бих се представил като него, но факта, че момчето е с кестенява коса и кафяви очи, и е фен на Гага, говори достатъчно. И все пак – нека оставим на хората да прочетат книгата и да определят сами дали приличам толкова много на него.
Ксандър изглежда е любимият герой на феновете, прочели “Недосегаем”. Какво те вдъхнови за него и на какво според теб се дължи успеха му? Той ли е любимият ти герой, или Крис?
Аа, историята на Санди, както го нарича една приятелка… Интересно, всъщност. Беше топъл летен ден, жегата не допускаше живи организми навън, затова реших да се затворя вкъщи с една кофичка сладолед и да гледам Игрите на глада(отново). По това време имах известни проблеми със създаването на героите и имаше няколко дупки. И точно тогава, във филма се появява момчето-чудо, което ми помогна – Александър Лудвиг, влизащ в ролята на Катон в Игрите. Казах си „Кой би бил по-подходящ за 300-годишен вампир от тоя тип!” и разрових Гугъл за разни факти около актьора, за да може героят да се доближи максимално до него. Любимият ми герой все още не се е появил, но в момента набъбва и скоро ще разцъфти. Много ми се иска да ви разкажа всичко за него, но ще се налага да почакате до другата година. Малко остава.
Академията за свръхестествени и митологични същества “Безсмъртните” донякъде напомня на “Хогуортс”, макар стария вампир Александър да не е така благ като Дъмбълдор. До каква степен “Хари Потър” е част от твоето вдъхновение и защо избра вампир за директор на твоето училище?
Хари Потър, класиката в жанра, детската мечта, която се разби, когато станах на 11 и не получих писмо по сова… Това ми е болна тема, нека не я засягаме. Поредицата на Джоан ме вдъхновява по най-различни начини, и то не само в писането, а и в живота. Тя те учи как да посрещаш страховете си, как да разпознаваш приятелите от неприятелите си и ти дава много ценен урок за живота и смъртта. Благодаря за въпроса, трябва пак да прочета книгите… Относно това защо Александър е директор на Академията – древен, свръх силен и напълно неунищожим вампир – аз не мога да му намеря друго приложение във Вселената.
Първата книга от твоята история, “Недосегаем”, засяга много тежки теми от живота на младия човек и по-специално загубата на близки хора, първата среща със смъртта. Това е донякъде изненадващо, тъй като поне от профила ти във Facebook изглеждаш жизнерадостен човек. Защо избра точно тази тематика? Губил ли си близък човек?
Трябва да има нова поговорка „Не съдете човек по профила му във Facebook”. Истината е, че не съм толкова слънчев човек, през повечето време е така, но и аз имам своите мигове на самота и на тъга. Божичко, това прозвуча като оплакване… Както и да е, губил съм близки хора, да, знам колко боли, затова включих тази тема в книгите си. И тя ще се среща още много пъти. Но не за да напомням на читателите си колко ги боли, а за да знаят, че не са сами. Искам като прочетат тези моменти, да се сетят, че има още много други като тях, които също страдат и на които никак не им е лесно. И че не трябва да се дават на болката – това ще е най-голямата им грешка.
 photo nedosegaem_zps81d60445.jpg
“Прераждане”, втората книга от твоята поредица е много по-кратка, но поне според мен много по-качествена като сюжет, темпо, развитие на света и героите. Какви стъпки предприе за да се развиеш като автор между двете книги?
Нямам никаква представа. Вие не сте ли имали такива моменти? Когато правите нещо добро и качествено, но нямате представа как сте стигнали до него? Защото този случай е такъв. Може би защото прочетох „Недосегаем” още 4-5 пъти и набелязвах грешките си, като за всяка десета грешка си гладех ръцете с ютията(Хари Потър и Стаята на тайните чука на вратата…). А може би защото се научих да членувам, което не ми се отдаваше преди, както можете да видите в първа част. Не знам. Съвсем откровено – не знам.
Как ще се казва следващата книга от поредицата и от колко тома ще бъде тя? Какви предизвикателства очакват Крис, Ксандър и компания? Какви нови герои можем да очакваме? Ще има ли архизлодей, подобен на лорд Волдемор?
Уха, много въпроси в един въпрос, не мислиш ли? Ще отговарям поотделно на всеки един. Името на третата книга ще бъде обявено официално на 10ти Декември, поредицата ще се състои от четири тома и едно специално издание, но дано оживея дотогава. Крис и останалите ще бъде поставени на предела на силите си, за да се борят срещу силата, която ще бъде въздигната в третата книга, именно там ще разберем първоизточника на всичко свръхестествено и мистично. Единственият нов герой, който може да е от значение за съдбата на света, е новият приятел на Крис, който ще се запише в Академията в последната година от съществуването ѝ. И, да, ще има злодей, който не е съвсем злодей… Не мога да го обясня, ще трябва да чакате повече информация. Повярвайте, това, което съм ви приготвил, ще ви отнесе!
Доколкото знам, в момента работиш по въпроса книгата ти да се появи на английски език. Кога и по какъв начин мислиш да стане това и не те ли притеснява жестоката конкуренция на западния пазар, в който в момента властват имена като Рик Риърдън и Касандра Клеър?
Без да имам здрава почва, на която да стъпя, не мога да говоря за нищо. Отложиха резултатите от конкурса за публикуване в Англия чак за Януари месец, сякаш Ноември не беше достатъчно далече, когато се записах… Докато книгата не бъде публикувана, не мога да кажа със сигурност… Но нали знаете – преди години никой не е мислил, че нещо може да настигне Хари Потър, а сега има такива поредици. Въпреки че аз бих умрял от шок ако изобщо бъда одобрен за публикуване, камо ли друго.
Приятелите ти знаят, че ще кандидатстваш на учиш в НАТФИЗ и мечтаеш да видиш филм по книгата си. Доколко е реалистична според теб тази мечта и ако работата по филма започваше утре, кои актьори би избрал за главните роли?
Абсолютно възможна е и аз съм абсолютно сигурен за точно двама актьори, които искам да се явят на кастинг. Уес Бентли би се вписал чудесно в Александър, а вече стана ясно кой би изиграл Ксандър в евентуалната екранизация. Може би бих обмислил идеята за сериал, а не за двучасов филм, ако се стигне до там, защото така се обхващат повече детайли, но дано всичко мине успешно.
През последните няколко години се забелязва неочакван на фона на всеобщата криза възход на българското фентъзи. На пазара се появихте ти, Иван Русланов с “Черният ангел – раждането на един от нас”, Силвия Петрова със “Зеницата на смъртта”, нашите сборници “Мечове в леда” и “Мечове в града”. Следиш ли развитието на жанра у нас и на какво според теб се дължат успехите му напоследък?
Може би развитието се дължи на факта, че държавата ни е в толкова лошо положение – хората се опитват да избягат от ежедневието си. От друга страна имаме Дневниците на вампира, където участва харизматичната Нина Добрев – това също може да кара хората да проявят интерес към фентъзито.
ПП: Пропусна „Преобразена” на Деси Дюлгерян. Нека не я изключваме от списъка, след като тя е една от причините да съществувам като автор. Иначе на кой щеше да взимаш интервю сега, а?
Кои са любимите ти автори, книги и филми в жанра и извън него? Вече споменахме “Хари Потър”, предполагам, че тази история е сред фаворитите ти…
Прекалено са много, за да ги напиша, но мога да изброя някои… Хари Потър води, Игрите на глада, поредицата „Училище за вампири”, невероятна е, препоръчвам я, новата трилогия на британския автор Деймиън Дибън – Стражи на историята – също е невероятна. Дневниците на вампира, Истинска кръв, Американска история на ужасите… Все подобни неща. Но за мен не е важно само да е ефектно, а да има замисъл във всичко. Това е най-търсеното, поне от мен – да има скрит смисъл, който хората да трябва да открият и да интерпретират.
Пожелай нещо за довиждане на читателите!
Да са силни и да се борят за правата и мечтите си с всичка сила, защото тези две неща никой не може да им отнеме. И да знаят, че ги подкрепям във всяко едно добро начинание, което предприемат.

 photo Rebirth_zpsab818896.jpg

Оставете отговор