Дрю Карпишин

Дрю Карпишин

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 21.02.2007

Интервю с Дрю Карпишин
Един от най-търсените фентъзи автори и на компютърни игри, и на книги е Дрю Карпишин. Станал известен в света на видеоигрите с хитови заглавия като “Baldur’s Gate II”, “Neverwinter Nights” и “Star Wars: Knights of the Old Republic”, миналата година той превзе света и на книгите с вълнуващия си роман DARTH BANE-PATH OF DESTRUCTION в който разказва историята на един от най-зловещите ситски лордове, изобретил Правилото на Двамата.
Дрю Карпишин бе така любезен да се съгласи на интервю за “Цитаделата”, за което му благодарим най-сърдечно. Нека Силата винаги е с него!
Здравейте, господин Карпишин! За мен е чест, че се съгласихте да дадете интервю за сайта. Първо искам да ви попитам как започнахте да пишете и защо избрахте полето на фантастиката и фентъзито?
Винаги съм писал, още откакто бях малко хлапе и от самото начало намерих фентъзито и фантастиката за най-интересен жанр. Не исках да пиша за нещо, което могат да се случат всеки ден – исках да пиша за неща, които не са възможни в нашия свят.
Какво предпочитате да пишете – романи или истории за видеоигри?
Не знам кое от двете е по-добре – и двата процеса си имат силни и слаби страни – но двата са много различни един от друг.
От техническа гледна точка игрите за KOTOR (Knights of the Old Republic) имат много по-голям мащаб, отколкото е възможно за един роман. Един обикновен роман е в мащаба между 100 000 и 150 000 думи. KOTOR има близо 500 000 думи диалог с ефекти и сцени, които да разкажат цялата история. В KOTOR имаш 9 участника в партито на играча + самия него+ главния злодей.
Роман с 11 главни героя би бил объркан и кух.
От друга страна, писането на роман дава много повече контрол върху историята и героите. В KOTOR играчът движи по-голямата част от историята, което ограничава това колко дълбоко можеш да влезеш в мотивите на главния герой. Също така трябва да пазим историята сравнително проста и ясна, тъй като всеки обрат или сложност има многобройни изходи и ние не знаем кой би избрал играча. Когато пиша роман знам точно какво ще направят героите и мога да бъда по-съсредоточен, давайки им повече яркост и дълбочина.
Така, че на повърхността мисля, че историята на една игра е много по-мащабна и широка, но романът дава нещо с повече дълбочина.
Друга разлика, която съм забелязал е в самия процес на създаване. Видеоигрите са правени от много хора. Когато имаш проект, върху който работят сто човека има много което да се даде и вземе. Всеки човек има своя визия и свои области на опит, така, че прекарваш много време извайвайки обща визия. Има също така и силно чувство за отборност и за колективно постижение, когато си готов.
Писането на роман е много по-личен и индивидуален процес. Макар, че получаваш много съвети и корекции от редакторите си, като цяло писането на роман е сякаш в някаква празнота. Единственото, което имаш да я изпълниш и това, което е в теб: ти капеш думите върху страницата. С романът човек някакси се разкрива, за добро или зло. И е ужасяващо, и ободряващо.
Отново, не мога да кажа кое от двете преживявания е по-добро, но определено са различни.

Какво е чувството да пишете късчета от историята на огромни светове като “Междузвездни Войни” (“Star Wars”) или “Забравените Царства” (“Forgotten Realms”)?
Добрата страна е, че човек става част от него много по-огромно от единична история и знаеш, че твоята творба ще бъде видяна от значително по-голяма аудитория. Разбира се, трябва да си много внимателен с това творбата ти да се връзва с останалата част на света и да не навлизаш в територията на други автори.
Как се замесихте в “Baldur’s Gate” ІІ? Горд ли сте, че сте част от една от най-великите игри правени някога?
Присъединих се към “BioWare” когато вече привършваха с BG II и това бе първия ми опит по-компютърна игра. Естествено, че е голяма чест да си част от нещо, което феновете толкова много обичат.
Вие сте писали и романа по “Baldur’s Gate : Throne of Baal”. Какви са ризликите между игра и книга?
Книгата естествено е много по-кратка. Не можем да сложим всички образи от играта вътре в книгата – просто има страшно много хора, които могат да се присъединят към теб. Освен това трябваше да следвам героите и историята от първите две книги за BG, които са писани от друг автор, което означаваше да ползвам главни герои, които вече са избрани. Поради тези ограничения реших да съсредоточа голяма част от историята върху злодеите, които срещаш в играта “Throne of Baal”. Стигнах до извода, че това е една област, в която мога да дам на читателите допълнителна информация, която не могат да получат от играта.
Кажете ни нещо за първата си книга по “Forgotten Realms” – “Temple Hill”.
Това е първият роман, който написах, макар, че беше издаден едновременно със следващия ми, “Throne of Baal” през месец септември 2001 година. Мисля, че книгата е чудесен пример за самостоятелна небивалица в жанра “Меч и Магия” и съм много доволен от това как се получи…и как бе приета от феновете.
Мисля, че вие сте написали също така и историята по “Neverwinter Nights”. Как бихте я сравнили с “Baldur’s Gate”?
Neverwinter Nights се съсредоточава малко повече върху случките от главната история и разделя фокуса си между Арибет и главния герой. Baldur’s Gate е по-разтегната история, която се съсредоточава повече върху главния герой.
Кои са ви любимите класа и раса във Forgotten Realms?
Обичам да играя с полуорки варвари.
Та, да започна с въпросите по “Междузвездни Войни”… Как се замесихте в “Knights of the Old Republic” и вие ли сте човека, измислил Ситския Лорд Дарт Реван?
Вече работих за BioWare, когато “Лукас Артс” ни даде шанса да работим по “Knights of the Old Republic” и така аз станах част от писателския екип за играта. Не мога да кажа, че аз съм човека, измислил Дарт Реван – всеки автор в проекта, както и режисьора Джеймс Олен даде от себе си за тази част на проекта.
Какво смятате за образът на Дарт Реван, какво е това, което го прави така популярен?
Мисля, че има много загадъчност около Реван, много неща, които са загатнати, но не знаем. Смятам, че това е, което привлича феновете към него.
Ще разберем ли какво намира Реван в пътуването си след края на “Knights of the Old Republic”?
Не зависи от мен. “Лукас Артс” вземат тези решения, така, че трябва да изчакаме и да видим.
Чух една теория сред феновете, че тези загадъчни “Истински Сити”, подир които Реван тръгва всъщност са предци на Южан Вонг. Може ли това да е вярно?
Пак това си го решава “Лукас Артс”. Като писатели можем да загатнем някои работи, но не можем да потвърдим дали е вярно без разрешение от “Лукас Артс”.
Участвахте ли в направата на втората игра по “Knights of the Old Republic” и как бихте сравнили историята и с оригиналната игра?
Не съм участвал в Kotor II – тя бе направена от друга компания, “Обсидиан”.
Дарт Нихилъс маскиран човек ли е, или чудовище на Тъмната Страна?
Тъй като не съм работил по KOTOR II, не мога да отговоря на този въпрос
Смятате ли, че Ситите биха могли да унищожат Републиката и без Правилото на Двамината, или начинът на Бейн и Палпатин е единствения?
Мисля, че Правилото на Двамината бе необходимо за победата на Ситите. Както сме виждали неведнъж в миналото, има много битки помежду им, за да успеят с голяма армия.
Бяхте ли поканен да напишете романа “Darth Bane – Path of Destruction” или вие сам изявихте желание?
Говорих с редакторите на Дел Рей и с Лукас и предложих идеята след успеха на KOTOR. За щастие, те се съгласиха, че това е интересна област, за която си заслужава да се напише книга и, че аз съм подходящия човек за това.
Сравнявайки Дарт Бейн с лорд Каан и останалите Сити, той изглежда по-зъл и по-жесток. Така ли е наистина, или старите Сити са също тъй зли като него?
Идеята на книгата е, че Каан и другите са загубили своята същност. Те са забравили за какво наистина е Тъмната Страна и Бейн е единственият, който го разбира. От тази гледна точка, да, той беше по-жестокият – но само защото имаше цел зад действията си.
Появата на Братството на Ситите резултат ли е от проблеми в Републиката?
До известна степен да. Републиката беше станала самодоволна и бе започнала да възприема властта си по право. Да пренебрегнеш хората си винаги е рецепта за катастрофа.
Какво накара лорд Копец да спаси джедаите?
Копец си имаше свой код на честта и съзнаваше, че Каан е отишъл твърде далеч с отприщването на бомбата на мисълта. Знаеше, че е направил грешка да последва Братството и това бе начина му да изкупи вината си.
Валънтайн Фарфала и лорд Хот бяха двама много силни, но и много различни джедаи. Кой от двамата предпочитате и защо мислите, че няма други джедаи, следващи… примера на Фарфала?
Предпочитам лорд Хот – по-честен, откровен тип човек. Трудно е да бъдеш скромен джедай и едновременно с това да си стилен и екцентричен – това може да доведе до арогантност. Ето защо много малко джедаи изглеждат или действат като Фарфала.
Описвате битките със светлинни мечове много добре. Имате ли специална тактика като описвате тези битки?
Просто се опитвам да си представя какво минава през ума на всеки един от бойците и да го свържа със случващото се в реалния свят. Битката е толкова повече от физически сблъсък – тя е и битка на умовете.
Ако бяхте джедай или Сит какво бихте избрали – единичен светлинен меч, двоен светлинен меч или светлинен камшик?
Вероятно ще използвам обикновен светлинен меч, тъй като най-лесно се научават основите. Бих се опитал обаче да използвам нетрадиционни стилове или захвати, с които да изненадам съперниците си.
Описали сте много могъщи Ситски Лордове. Какво прави тези злодеи така завладяващи?
Мисля, че те са интересни защото не са зли заради самото зло; те вярват в Тъмната Страна и можеш да разбереш какво ги движи.
Сега трябва да се опитам да спра споровете в моя форум… Бейн, Реван и Нихилъс по-силни или по-слаби са от Дарт Вейдър и Императора от филмите?
Не мога да отговоря. Първо, наистина не съм аз човека, който трябва да решава това. Второ, наистина зависи от ситуацията. Ти вероятно би могъл да намериш правила за ролеви игри по “Междузвездни Войни”, които ще ти позволят да им видиш статистиките и да сравниш силата им. От артистична и драматична гледна точка обаче, този въпрос няма верен отговор. Всеки образ си има силни и слаби страни, те растат и се променят заедно с историята. В различен момент, по различно време, при различни обстоятелства всеки може да победи или загуби. Това е, за което е драматичния конфликт.
А в кръга на шегата – ако много могъщ магьосник или войн с омагьосано оръжие от “Forgotten Realms” срещне наистина силен джедай или Сит, кой ще победи?
Мисля, че Силата е по-мощна от магията – използва се по-бързо и няма ограниченията на изричането на заклинания. Освен това един джедай или Сит съчетава силите и на войн, и на магьосник без слабите страни. Това би дало на образа от “Междузвездни Войни” предимство.
Какво можем да очакваме от вас в близко бъдеще?
Работя по игра на име Mass Effect, която ще излезе по-късно тази година. Книгата, Mass Effect: Revelation, също излиза по-късно тази година и е базирана върху вселената, която създадохме за играта. Тя е прелюдие към събитията от играта.
Накрая искам да се извиня за дългия списък въпроси. Кажете нещо за довиждане на нашите читатели.
Благодаря за интервюто. Оценявам възможността да достигна до всички ваши читатели.

Интервюто взе и преведе Александър Драганов

Оставете отговор