Ярост

“Ярост” е книга-игра, която бе обявена някъде през август и си обещах, че ще е нещо което ще пробвам. Реших я взема при първа възможност и очаквах, както често се случва с такъв тип покупки, да стои непрочетена доста дълго време. Но не стана точно така, тъй като турнирните книги-игри ме привличат малко повече. Отговорност за това има Ейдриън Уейн с “Майстори на Меча” от деветдесетте, както и Джордж М. Джордж с “Арена”.

Тук обаче, голям фактор изигра и хайпа. Когато книгата бе обявена, не бе съвсем ясно дали читателя влиза в ролята на злодея, добрия, каква система ссе ползва и тн. В крайна сметка се оказа, че злодей в тази история няма. Играча влиза в ролята на това, което наричаме „бос“. Но за разлика от игри като Смъртоносна Битка (Mortal Kombat), все пак боса участва активно в турнира.

“Ярост” е първа книга от поредицата (или поне така изглежда) “Сън в Стъкленица”. И от сега, искам да споделя, че нямам търпение и за останалите книги, просто защото “Ярост” е великолепна. В рамките на 319 епизода, вие ще сте в ролята на турнирният шампион Громул – Дракона от планината за едни, или Трошача на кости за други. Громул не е побеждаван от четвърт век, в турнир на който се стичат воини от всички царства, и които се извършва веднъж на три години.

Преборвайки се с отделните съперници, Громул ще трябва да победи и собствените си демони, които е подтискал цял живот. За това и този турнир е може би най-важния.

Макар и предпоставката по-горе да не звучи вълнуващо за повечето от вас, останете с мен до края на ревюто. “Ярост” не блести толкова с смайващ сюжет и свят, а с изключително внимателен и добре изграден баланс – личи си откъм механична гледна точка е свършена много добра работа. И така, започвате играта с интродукция към правилата, които ви запознават с трите основни трудности: Боец, Шампион и Властелин. Основните ви статистики са живот, бойно майсторство и ярост. Като точките живот определят бойното ви майсторство, а ярост не мисля, че е нужно да влизам в детайли – при получени щети трупате ярост.

Освен боец, Громул може да бъде и магьосник. Това ще решите при избор на умения, които не са много, но са добре балансирани. Можете да изберете неща като „боен чук“, „тъмен маг“ и тн. Напредвайки в турнира ще може да се сдобиете и други. Спрямо трудността, уменията имат лимитирана употреба. За това трябва да се ползват умело срещу коварните ви противници.

Говорейки за противници, всеки един от тях носи своя собствена история и се биете с него по различен начин. Например, в схватката с монаха Ю Ланг се биете по правилата на Битки Безброй, а Майсторът на Сенки ще борите в нещо като игра на криеница. Всеки противник има различен подход, а вместо конкретна система, в отделни сегменти от схватката се сравняват бойни умения. Всеки победен опонент ще отключи епизод-спомен, който разкрива мрачното минало на Громул. Там също има избори, които повлияват на финала.

На този етап, като читател, имам само три преигравания, от които само едно успешно. Но да се похваля беше на “Властелин”. На мен лично, трудност Властелин, ми се стори доста тежко и единствено добра подредба на противниците (пропуснах да спомена, че в началото хвърляте за подредба на участниците) ми помогна да избутам до финала на 1 точка живот и 9 ярост. Колкото и автора да се е опитал да избяга от сложни игрови системи, в крайна сметка зара си е зар – той дава, но може и да вземе.

Що се отнася до противници, само три преигравания съм, но вече си имам любимци. Изключително се забавлявах с мижитурка като Принц Елиан, който се опитва да ви отстрани като пристига с биячи. Както и (съжалявам за спойлъра) магьосника Белеон, който ви запраща в бъдещето – там ще трябва да решите пъзел.

Не съм експерт по книги-игри, така че не мога да уловя слабостите на книгата. Може би ми се е сторило, но едва ли има начин да победиш на трудност “Властелин”, без да се сдобиеш с лечебната стъкленица на един от монасите. Громул, като тип персонаж, не ми от най-любимите. Но пък има любопитно минало, което се разгръща по времена игра и това поддържаше интереса ми към него. Може би има какво повече да се пипне откъм свето строене. Да си призная, ако имаше социален елемент в играта, например таверна, в която общуваш с други персонажи би било интересно.

Единственото, което не съм фен на това, което наричаме „нова вълна“ е прекомерната употреба на изкуствен интелект в оформлението. От друга страна, всеки участвал в Ярост явно доста се е постарал, тъй като от чисто естетическа гледна точка всичко ми харесва. Както написах в началото, нямам търпение за още книги от „сън в стъкленица“

Ревю на Васил Мирчев – младши