Държах да имаме ревю на стойностен хорър за Хелоуин и за късмет попаднах на такъв, който в момента се върти по кината. “Шелби Оукс: Призрачният град” е филм на ужасите от продуцента Майк Фланаган и предлага на зрителя смразяващо изживяване в духа на “Поличбата”, “Греховен” или дори “Бебето на Розмари”.
Мия е жена, която страда по сестра си, изгубена преди 12 години. Райли е била водеща на влог, посветен на паранормалните явления, и отива заедно с екипа си да изследва изоставения град Шелби Оукс. Мисията завършва с неуспех – тя изчезва безследно, а след мъчително търсене приятелите ѝ са намерени жестоко убити. Докато си спомня болезненото минало, Мия получава ужасяващо позвъняване на входната врата, което обаче може да отключи мистерията около събитията. Изпълнена с решителност, жената потегля към призрачния град, погълнал сестра ѝ, но по този начин ще се изправи срещу монументалното зло, което я очаква там…
“Шелби Оукс: Призрачният град” е много, много добър хорър, направен за ценители на жанра. Филмът започва с кадри от уж реални предавания, за да потопи зрителя в атмосфера като от изследвания на истинско криминално престъпление, но постепенно преминава към нещо много по-зловещо и сблъсква протагонистката и зрителя с изключително злонамерена сила. Актьорите не ми бяха известни, но се справиха на ниво с ролите; операторската работа е майсторска, а режисьорът успява да изгради напрегната и вледеняваща атмосфера, като частите с окултизма действително се усещат заредени с негативна енергия.
Сред някои фенове се среща критика, че главната героиня постъпва глупаво и неразумно. Това е легитимно оплакване, но моето впечатление от историята е, че това е орис, която не можеше да бъде избегната, и събитията бяха раздвижени от антагонистите, за да се случат точно по този, а не по друг начин. Филмът може да се стори малко тежичък за разпускане на Хелоуин, но за онези, които са куражлии и за които повечето напрежение не е проблем, “Шелби Оукс: Призрачният град” е страхотен хорър за Нощта на Вси Светии… или когато им се догледа.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари