Чете ли ви се “Подпалвачката” на стероиди?

sartsa za izgarqne

АВГУСТ Е ДАЛЕЧ, НО НИЕ ВЕЧЕ ИМАМЕ ХРОНИКИ НА УБИЙСТВАТА ПРЕЗ ГОРЕЩИЯ МЕСЕЦ!

Джонатан Баркър
СЪРЦА ЗА ИЗГАРЯНЕ
Хроники на августовските убийства
в превод от Сибин Майналовски

Момче се запознава с момиче на едно гробище.
Хора в бяло откарват момичето с бял джип.
Момчето вижда момичето на същата скамейка
в същото гробище година по-късно.
Случайност? Обреченост? Съдба?

След трагичната смърт на родителите си Джак Тач живее с леля си Джо. Един ден (по-точно – на 8-ми август), когато двамата с лелята са на гробището, Джак вижда тъмнокосо момиче, седнало на скамейка и четящо „Големите надежди“ от Дикенс. То е осемгодишно, казва се Стела и след минути изчезва, ала хлапакът вече е в плен на мистерията. Стела отново и отново ще се появява в живота му, и то винаги на същото място и на същата дата. Обгърната с тайнственост, загадъчна, дори малко злокобна – той е обсебен от нея.
После… започват да се изникват труповете. Тела на хора, които са обгорени, но дрехите им са непокътнати. Детективите от полицията Брайър и Фогел тръгват по следата и се натъкват на странен факт – ден след поредната среща на Джак и Стела винаги се появява овъглен труп.
А някъде на тайно място, непознато за света, момче без име, известно само като Обект „Д“, живее в пълна изолация. То носи маска и притежава толкова страховита дарба, че е обречено: онези, които го контролират, никога няма да му позволят да напусне секретната лаборатория.
Каква е връзката между Джак и Стела, загадъчните убийства и „Обект „Д“? Какви са злите сили, които са зад един чудовищен проект?

Хорър, трилър, фантастика – Джонатан Баркър разбърква главозамайващ коктейл от тези жанрове. Резултатът? Роман, който не се вписва в рамките на обичайното.

Кръгът продължаваше да се разширява, бурените и тревата повяхваха, бетонът старееше със сто години за секунда, умирайки.
Когато кръгът стана достатъчно широк, за да докосне един от хората в бяло, мъж на тридесетина години, смъртта се разпростря под краката му като водите на кална локва. Очите му се разшириха, а от устата му се изтръгна писък. Под гънките на палтото му се виждаше как пръстите му почерняват, след това целите ръце, после вратът му. Строполи се на земята, преди черното като въглен петно да достигне лицето му.

Поръчайте от сайта на издателска къща “Плеяда” ТУК!

Тагове:  ,

Оставете отговор