Чернокнижник

“Чернокнижник” (Warlock) е фентъзи филм от 1989 година. Дело на режисьора Стив Минър, заснел някой от хорърите в поредицата “Петък 13-ти”, той е на границата с ужасите, а може да се възприеме и като християнски филм заради начинът, по който са представени героите и злодея. Води се класика в жанра, затова реших да му дам шанс, макар след финалните надписи да оставам с по-скоро смесени чувства.

В далечното минало зъл магьосник е окован от вярващи християни, така че да плати за греховете, които е извършил. Той обаче успява да се измъкне, покровителстван от силата на Дявола, като се пренася в наши дни и веднага започва да вършее отново. Целта му е да намери трите части от древен гримоар, наричан Библията на Сатаната, с помощта на който ще може да отмени самото Сътворение. По петите му обаче през времето е преминал и един от мъжете, успели да го победят преди векове. Заедно с помощта на млада жена, превърната в бабичка, двамата ще опитат да спрат Чернокнижника, преди да е унищожил целия свят…

“Чернокнижник” е филм, намиращ се в неудобната позиция да не е достатъчно епичен за фентъзи, нито толкова страшен, че да мине за истински хорър. Както (почти) винаги в стилистиката на осемдесетарското кино злодеят е готин и стилен, а героят недодялан, макар и не от най-селските изпълнения в жанра. При ограниченията на сценария Джулиан Сандс успява да свърши отлична работа в ролята на Чернокнижника, като съм почти убеден, че външният му вид е вдъхновил интерпретацията на Луциус Малфой, която Джейсън Айзъкс прави в екранизациите по “Хари Потър”. Най-гадните му убийства са в самото начало, а голямата битка е на финала, като проблемите на филма идват по-скоро по средата.

Като цяло обаче Warlock не е лош филм и ако не го натоварите със свръхочаквания, има немалък шанс и да го харесате. Знам, че има и продължения, като второто се счита за по-добро и поне на него мисля да дам шанс.

Ревю на д-р Александър Драганов